Мизантроп

Мизантроп остава една от най-известните и най-често поставяни комедии на големия френски комедиограф Жан-Батист Молиер. В пиесата става дума за взаимоотношения и ситуации, в които всички сме попадали и сме претърпявали поражения. В нея се изобличават най-вече себелюбието, ласкателството и двуличието, а днес тя звучи по-актуално от всякога. Главният герой е Алцест, в който смешното се пресича със смелостта и добродетелта, като именно той показва най-ясно песимистичните размисли и дилеми за общочовешкото значение, белязано от трагизъм. Трагедията на критикът, влюбен в жена, която би трябвало най-много да презира – манипулативната кокетка Селимена.

В сценичната адаптация на Мизантроп проследяваме седем дни от живота на младия Алцест, но в друг времеви контекст. Годината е 1833, а епохата е тази на романтизма. Викор Юго е обявил това в специален манифест, а любимецът на Франция и най-даровит поет Алфред дьо Мюсе, пише емблематичната за романтическата епоха пиеса С любовта шега не бива. На обществената сцена се появяват млади, гневни герои, отричащи тотално обществените порядки и нрави на общество, което следи и поразява всяка проява на свободомислие и плурализъм. Единственото спасение и утеха е любовта, която изглежда им носи повече страдания и мъка, отколкото взаимност и щастие. Алцест е един от тях: гневен, отричащ, влюбен и страдащ.