Мъртвешки танц

След блестящата първа част на програма Към Дамаск на театрална работилница Сфумато дойде ред и на второто представление по Аугуст Стриндберг – Мъртвешки танц. Режисьор и този път е Маргарита Младенова, която продължава театралните си разсъждения върху живота, човека и мястото им в новия свят според текстовете на големия драматург.
В Мъртвешки танц човекът отново е хвърлен между чука и наковалнята, болезнено разголен и щателно подложен на духовна дисекция. Той е между Ерос и Танатос, между любовта и страха от смъртта. За разлика от героите в Жули, Жан и Кристин обаче, тук дори не съществува въпросът дали е възможно да се обичаме. В новото представление любовта е погребана, свлечена е до омразата, останала е само живата смърт, в която двама души се задушават взаимно, отдадени на най-тъмните пориви в съзнанието си. Болни от невъзможността да контролират себе си, те изпитват зловеща и огромна страст да мразят и, отдавайки се на тази омраза, тя се превръща в чума, раково образование, което ги поглъща, унищожава и изпепелява. Всичко това е пресъздадено от може би най-въздействащия дует на сцената – Владимир Пенев и Светлана Янчева, които си партнират великолепно. Тяхната семейна драма е толкова абсурдна, толкова прехвърлила всички граници на човешкото, че сякаш от страх да не би омразата да е заразна, сцената е отделена от салона с фин воал. През него до нас обаче без проблеми преминава дяволската енергия на актьорите, които опасно навлизат в зоната на подсъзнателното.