Нощта на игуаната
Водачът на туристическа група Лоурънс Шанън отказва да продължи екскурзия в Мексико и слага ключа от стартера на автобуса в джоба си. На терасата на евтин мексикански хотел на брега на океана постепенnо се събира забележителна компания.
Собственичката на хотела – Максийн – вдовица с бохемски навици, със своя антураж от любовници мексиканци посреща Преподобния Шанън, разпопен свещеник, принуден да работи за туристически агенции в Щатите; фанатизирани от любов към него учителка и ученичка в групата туристки; мистериозната художничка Хана Джелкс и нейният дядо, възрастен поет.
След Шанън, който е в нервен срив, се движи и неговият призрак, както и призрачният лъжец Джейк Лата от същата туристическа агенция. Хотелът на Максийн със зашеметяващата си гледка към джунглата и плажа се оказва дълга спирка не само за Шанън. За сърцето, леглото и спасението му се води битка, заради която той се опитва да се върне отново в своята хипарска вяра в Бог и да я осъществи на практика, дори и чрез престъпление.
Наполовина в дневното, наполовина в нощното виждане за нещата, в сарказма на деня и в халюцинациите на нощта, чиито свързващ мост може би е само алкохолът, мост, по който нашият герой се съпротивлява да мине, пиесата в своята сложна катедрална конструкция и хиляди точки на пресичане и баланс между отчаяние и веселие, които магически я задържат във въздуха, прилича много на рондо, на въртележка с несвършваща мелодия, абстрактна като синтетичен парфюм, в шеметно движение и същевременно неподвижна като снимка, направена от влака.
Стиховете в спектакъла са от Чарлс Буковски и Георги Борисов
До 1960г. Тенеси Уилямс завършва триактната версия на текста, чиято премиера се състои на Бродуей през 1961 г. Следват две филмови адаптации, включително спечелилият Оскар през 1964 г. филм на Джон Хюстън, с участието на Ричард Бъртън, Ава Гарднър и Дебора Кар.