Нощта на покера по „Трамвай Желание“

Трамвай Желание е история, която предизвика челен сблъсък няколко пъти в моя живот. Колабирах след премиерата в Бургаския театър през 1975г. Бях на чeтири години. Режисьор на спектакъла беше моят баща – Красимир Спасов, а в ролята на Бланш – моята майка Рут Рафаилова. Финалът на пиесата: медицинската сестра извива ръцете на мис Дюбоа, извежда я от сцената и няколко мига по-късно се чува вик, разтърсващ целия салон… последван от тътена на преминаващ влак. Спектакъл като опияняващо пътешествие в търсене на Щастието, което води към дверите на Ада…

Във ВИТИЗ нашият професор Азарян още през втория семестър ни хвърли в бездната, наречена Тенеси Уилямс. До сега си задавам въпроса: изплувах ли оттам… и изобщо какъв е съвършеният актьор, създаден да изиграе този автор?! Коко ми казваше: „Ако убиеш демоните в теб, ще умрат и ангелите. Добрият актьор на Уилямс прелита леко между тях подобно бясна сърдечна кардиограма.“

Пиесата Трамвай Желание се появява през 1947г. и е призната за истински шедьовър в историята на световниятеатър. Повече от три десетилетия след смъртта на Тенеси Уилямс – темите и героите му са повече от актуални за съвремието ни. Герои, които пропадайки в „кладенеца“ на живота – не откъсват погледа си от звездите…

Първоначалното заглавие на Трамвай желание е Нощта на покера. С целия екип ще разиграем спектакъл като фотосветкавица – отразяваща Взривна, Опустошителна Катастрофа. Последна, силно концентрирана, съдбоносна игра на „Покера“, наречен Живот. – Касиел Ноа Ашер

Една модерна адаптация на Трамвай Желание, която обещава да предвизвика у зрителя неочавакни гледни точки, въпроси, надежда за лично спасение от сивотата на битието.