Жанр: танцово представление
Автор: Михаил Бонев
Режисьор: Михаил Бонев
Хореография: Михаил Бонев
Участват: Михаил Бонев и Адриана Славова

Михаил Бонев е на 17 години, когато Опиат се ражда като миниатюра за дипломирането му в Алма Алтер преди да е навършил дори своето пълнолетие. Един мотив от историята на именития български поет Пейо Яворов и неговата турбулентна, всепоглъщаща любов с Мина Тодорова се загнездва в ума на младия Михаил, отеква в сърцето му и като че ли резонира през цялото му същество: „Това не е любов, това е адикция.“

Една картина стои в съзнанието му, докато строи хореографския текст на представлението – същата, в която Пейо и Мина откриват отразени най-всеобхватно конфликта и дълбочината на своите вълнения: лъв и зебра в екзистенциална схватка на живот и смърт. Творбата е изпълнена в странна двусмисленост и е невъзможно да се разграничи дали лъвът изяжда зебрата или двете животни са преплетени в страстна целувка.

“Дали са само техните вълнения или са неизменно споделени от всекиго”, продължава да носи импринта на тази емоция Михаил далеч отвъд дипломната си творба. Първо в Будапеща, а после в Държавната консерватория в Санкт Петербург, където, на възраст от 19 години, продължава изучаването на съвременен танц и пърформанс. Сякаш самият той е изпратен на изконно преследване да разбере повече – както в творческия си, така и в личния си живот. Както за себе си, така и за всички нас. Едното като огледало на другото.

Този сезон към Михаил Бонев се присъединява Ребека Пихлер, живееща във Виена, Австрия, самата тя завършила хореография за съвременен танц в “MUK music and arts Vienna University”. Заедно, двамата стъпват върху основите, поставени от Михаил, за да разгърнат нов прочит – с опитността, която са развили по своя път като артисти, но преди всичко с чувствителността, която са опознали като хора.

“Пътят е труден, трънлив, непонятен, често ненормален, винаги неповторим, така характерно изпълнен със страх от неизвестното. Същевременно, сякаш е фундаментален начин да черпим всеизпълваща наслада, себепознание и личностно израстване, а с тях да берем плодовете от партньорството си с човека до нас. Да вървим, да танцуваме ръка за ръка през екстремностите и сътресенията на живота, към онзи тъй бленуван бряг на задружност, подкрепа и хармония. Без да знаем кога и дали ще го достигнем.”



Може също да ти хареса