Опит за летене

Макар че пъпли през калта със своята кола, натежала от черни мисли, по коловозите на път, който сякаш идва отникъде и води заникъде, Радичковият човек посмява да вдигне поглед и да се понесе във вертикала. Радичковият човек е онзи, който носи спомена за своето предназначение в света. Това е оня човек, който не позволява на верблюда да превърне душата му в пясъци, а се понася към небето, за да го пипне с пръст, пък и учи своята спешена врана да хвърчи.

Но там, свил се на топло в гюмето, винаги ще има по един, който чака да стреля на
крило и да свали на земята всичко, което подхвръкне край него. И именно това прави живота в полет най-извисен, най-истински, най-ценен, защото само на ръба между отвъдното и отсамното човек може да срещне ангели и да си припомни своя корен. А това е коренът, към който всеки един от нас има нужда да се завърне. Това са природата, козата, прасето, семейството, домът, хората, за които трябва да се грижим.