Последната лента. Не аз.

„През ДУМИТЕ той се беше запътил към предела на нещо, напрегнато към Нищото. Ето, че най-сетне достигна този предел. Да въведе ДУМИТЕ в Смъртта или Смъртта в ДУМИТЕ – Той вече знае как е. ЕДИНСТВЕНО ТОЙ…

Всичко започва от първите редове на Молой, когато един дебнещ, навярно самият Молой, разказващ от първо лице, скрит на височинка зад една скала, наблюдава двама души, които се срещат на излизане от града. Незабравим образ. Дошли от никъде, запътили се за никъде с клоунската си походка, двамата Бекетови крачещи се чувстват наблюдавани, както Владимир, както Уини и Крап, и онази полудяла Уста в Не аз, и всички останали. Има нещо да се види и да се каже, лошо видяно, лошо изказано. ДА ВИДИШ ВИЖДАНЕТО, ОЧИ В ОЧИ. ДА КАЖЕШ КАЗАНОТО, ДУМИ В ДУМИТЕ; в деня, когато писателят разбира, че трябва да напредва неотклонно в посоката – ЗЛЕ ВИДЯНО, ОЩЕ ПО-ЗЛЕ ИЗКАЗАНО – нашият Пруст, нашият Джойс, нашият Селин от втората половина на века е роден. Но също и нашият Данте, нашият Паскал, нашият Шекспир. „  – Алфред Симон  

Искам да посветя това мое посягане към Бекет на паметта на двама мои любими приятели – Крикор Азарян и Наум Шопов, които в залеза на така наречения „зрял соцреализъм“ се бяха одързостили да поставят Последната лента. Незабравим спектакъл! Нямам думи да опиша ефекта от него върху цялото ни тогавашно театрално мислене. Много ми се иска нашият спектакъл да произведе този ефект и върху сегашното ни театрално състояние. – Иван Добчев, режисьор