Ромео и Жулиета
Историята на Ромео и Жулиета, но не в романтичната Верона от 16 век, а в един свръхмодерен, постапокалиптичен съвременен град – така я пресъздава Стайко Мурджев премиерно на пловдивска сцена в Шекспировата трагедия.
„Оставаме верни на природата на автора – прави уговорка режисьорът. Авторовият свят не трябва да бъде накърняван. Защото, когато събориш темелите му, пиесата се разпада. Трябва да се отнасяме с достатъчно уважение към авторите, особено към големите“.
В същото време екипът гради представлението като отговор на това какво е тук и сега. „Защото театърът все пак е локално изкуство. Той все пак говори на хората тук, на хората сега, а не на хората по времето на късния Ренесанс или след нашата епоха. Затова се опитваме да го вкараме в съвременен дискурс, без това обаче да ограбва авторовия свят. И този баланс между автора и нашето съвремие, колкото е труден, толкова е и увлекателен. И е много зареждащ откъм смисъл“, споделя Стайко Мурджев.
В концепцията си се води не само от темата за любовта, а се опитва да разгледа любовта и смъртта в една красива симбиоза – в контекста на един агресивен съвременен свят.
Не, Ромео и Жулиета не са от предградията на днешните мегаполиси. „Може би остават във Верона, но в съвременна Верона. Верона за нас не е конкретната географска точка, а е по-скоро един географски имагинерен топос – малко постапокалиптичен, свръхмодерен, постмодерен град със своята атмосфера, която предразполага към тези ексцесии, за които става въпрос, разкрива режисьорът. Превръща ги в наши съвременници неслучайно. Една от големите енигми на Шекспир е това, че е приложим към всяка една епоха“, казва още режисьорът.
