Русалка

Пушкин започва да пише своята едноактна драма за нещастна любов през 1829, после отново я подхваща през 1832, но тя така и остава незавършена. Накратко, тя разказва за бременно момиче, което се хвърля в Днепър, след като любимият я оставя, но след седем години се връща като русалка, за да потърси отмъщение. Недописаният ѝ финал изкушава не един или двама автори, а най-популярният завършек, който тя получава, е този на Владимир Набоков. С него днес решава да работи и младата режисьорка Теодора Лилян, която учи театрална режисура в Санкт Петербург. Тя вижда в пиесата не стара приказка, а история от съвремието, която повдига въпроси за любовта, семейството, децата, свободата и успеха. А както тя заключва, във всички времена хората „плащат с живота си за този свой избор“.