Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също

Ако някога сте си задавали въпроса как би изглеждал днес един спектакъл, създаден преди 25 години, и какво е усещането да стъпваш върху следите на онези, които са били на сцената през годините – един от възможните, изключително атрактивни и провокативни отговори може да даде спектакълът Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също.

През 1994 Орелиен Бори, тогава 22-годишен студент, попада на пиесата Небесата са далеч и земята също на босненския режисьор Младен Материч в театър Гарон в Тулуза. Видяното в салона визуално-поетично представление толкова силно го впечатлява, че както той сам казва в интервю, „остави белег върху мен – път, който последвах, създавайки собствения си театър – но и остави диря в паметта ми, която искам да открия отново, точно днес“. Ето защо Бори решава да покани самия Материч за колаборация и 25 години по-късно да постави спектакъла с неговата оригинална сценография. Резултатът е лична интерпретация, която не борави с думи, а само с образи, за да изследва пространството между младостта и старостта, силата и умората – пропастта между това, на което се надяваш в живота, и това, което получаваш. Очакваме го като гост на наша сцена.