Търновската царица

Един млад и елегантен мъж се връща от чужбина в родния си град. „За тоя чорбаджийски син, отписан от паметта на търновци, се мълвеше, че изхарчил торби жълтици в парижките кафе-шантани и от него не бивало да се очаква нищо“. Емилиян Станев отново звучи изключително съвременно, да не кажа, че дарбата му е пророческа. След Крадецът на праскови и Антихрист, той отново ни поднася болезнено актуален проблем – „чужденецът“ в собствената му страна.

„Отъркал се в лустрото“ на Запада, героят на Емилиян Станев трудно понася „ориенталската леност и мърлявост“. С това като че ли оправдава своята себичност и надменност. „Цивилизована“ Франция му е създала определени навици в любовта, които той не иска да наруши. Бавно, но сигурно превръща жената, която го обича и е готова да му бъде прислужница в дома, помощница в работата, любовница в кревата, майка на неговите деца – в проститутка, служителка в публичния дом Двата гълъба. Сякаш, за да се защити от нейната безрезервна любов, той се заиграва с богаташката щерка и негова пациентка. Така се сблъскват два морала, два свята. Сблъскват се представите за любов в цивилизования свят и простата народна етика, говореща с езика на природата. Природата, която е над всички нас.