Театър, любов моя!

Театър 199 празнува с тази постановка 50 години от създаването си. И това не е случайно подхвърлен зар от съдбата.

Директорът Анна Монова кани Касиел Ноа Ашер да постави спектакъла, а тя от своя страна отдавна иска „момичетата на Коко (Азарян)” да се съберат и да работят заедно. 26 години след запознанството им, за Лилия, Стефка, Красимира и Касиел това е лична среща, при която всяка в карето е достатъчно смела, за да бъде уязвима и да извади на показ страстите и страховете си. „Какво е театърът? Какво е актьорът?”, пита Валери Петров още в началото на пиесата, слагайки под микроскопа душата на актьора. Като режисьор Касиел отговаря, че репетициите са били „екстремно спускане по ледено било – хлъзгаво, опасно, неравно”, което води до врящо кълбо от нерви, любов, тайни, очарования и разочарования. Актрисите вплитат случки от живота си в ролите, което размива границата между играта и реалността, а на сцената ги виждаме дръзки, саможертвени и лишени от суета, за да достигнат пълна взаимност и разбиране за другия. Защото опрощението, заложено текста, не може да се изиграе, а само да се изпита наистина.