Тирамису
Пиеса за лайфтайла на жената от съвременния делови свят с девиз – Кариерата преди всичко/Над всичко/Въпреки всичко/Подчиняваща всичко.
Целта – все по-нагоре и високо, най-висока позиция в йерархията, с офис качества – амбициозна, динамична, комбинативна, безапелационна, безпардонна, подчиняваща, работохолична. С език – роден (например български или пък полски, този на авторката на пиесата), но почти неразпознаваем сред английските щампи, залепнали и превърнати в неразривна част от изказа. (Дотам че към програмата ни връчват и речник, в който освен познатите copy, rating, deadline ни обясняват и share – пазарен дял в проценти, account – занимава се с контактите, клиентите, обслужва и реализира пазара, headline – заглавие или лозунг, break – рекламен блок, layout – графичен проект, advertorial – платена текстова реклама в пресата). С визия – слаба, привлекателна, предизвикателна, ексцентрична в облеклото си, „истинска“ (разбирай опакована само в маркови продукти – от бельото до чантата), сексапилна. Защото конкуренцията дебне във всяка, всичко и навсякъде. Тя манипулира и изчуква формата и манталитета на човека-маска от големия град, деформира до особен тип бездуховност. Предлага единствено пакета от знакови модели на поведение за тази среда с дефинирани граници и правила.
Седем рекламни агентки, които (би трябвало да) работят в екип, пласират общ продукт, борят се за висок процент от премиите и правото на малка отпуска, творят митове около себе си (за щастието което им създават мъжете, подаръците, парфюмите, пръстените, та дори се мерят по броя на оргазмите и местата където са ги получили – 6 срещу 1, в полза естествено на шефката), за да изглеждат коя от коя по-блестящо. Всъщност, задният двор на всяка от тях е ужасяващ. От циничната откровеност: „Смених името си с Джулия, по-престижно е. Аз съм интелигентна. Имам работа, мъж, дете. Запознах се с влиятелни личности, избраха ме за най-добра в бранша. Мъжът ми прави всичко вкъщи, но вечер аз имам нужда от секс, а него го боли главата…затова са фирмените партита“ (Лилия Маравиля, убедителна). До срамното да си девствена на 28, гаджето ти да се окаже гей, да не можеш да имаш деца и да въздигаш свободата в секс за удоволствие и никакви чувства!, да си изоставена от богат любим с алкохолен делириум и да осъзнаеш че си самотна с единствената утеха на шопинга, да си се „жертвала“ само два пъти с мъж и май да си с подозрения за СПИН, да имаш любвеобилен и щедър баща, но да си в стъклена клетка и да не намериш силите да полетиш от перваза. Стоп! Искам да живея нормално – дом, мъж, втора бременност. Не, тук няма място за посредственост. Хванали сте шанса в ръцете си, създавате средната класа. Имате кредити. Водещо е желанието на консуматора. Хайде, вие сте!
Това е лабораторно-истинската история на младата полска авторка с единствена пиеса Йоанна Овшанко. Самата тя е работила в мощна рекламна агенция. Подобен опит не знам да има режисьорът Николай Поляков, но пък явно добре познава женската психика, щом дори специално пристигналата за премиерата Овшанко хареса спектакъла.
