Венецианският търговец
В настоящата сценична интерпретация на Венецианският търговец фокусирам вниманието си върху скритите сюжети, които могат да се открият в Шекспировия текст. Тези сюжети се развиват под повърхността на културните, идентификационните и конфесионалните конфликти в пиесата, но са незаобиколими при осмислянето ѝ днес.
Скритите сюжети се опират на първични страсти, интуиции и предразположения на героите. Страсти, които не възникват на идеологическа база, а по-скоро биват вторично осмисляни и оправдавани от героите, едва след като вече са се проявили.
Подобно на отворените търговски общества на ранната модерност, сред които едно от най-процъфтяващите е венецианското, съвременното глобализиращо се общество също изобилства на конфликти, които не могат да бъдат обяснени с доктринални, етнически и полови идентификации, а изглеждат като резултат от предшестващ всякакви идентификации „природен плам“*.
„Природният плам“ е предразположение, което може да се прояви в непосредствено органично привличане или отблъскване между един и друг индивид. Понякога се случва привличането да е неустоимо страстно, а отблъскването нетърпимо болезнено. Привличането и отблъскването могат да бъдат изпитвани съвсем спонтанно и без идеологически причини, но да тормозят изпитващите ги и ефективно да ги тласкат към вторични идеологически идентификации и групирания в идейни общности, които да им съобщават „причините“ за страстите им и да подреждат разказа за тези страсти в причинно-следствен ред.
Такива вторични идеологически подредби обаче изобщо не имунизират въпросните индивиди срещу повторни прояви на същите страсти, а обикновено посочват външен враг, в агресията към когото да се отведе нестихващото вътрешно „природно“ напрежение.
Заради това циклично проявяващо се страстно напрежение спомените за ужасите на отминали войни не представляват нито гаранция, нито превенция срещу случването на нови войни, както и изучаването на Кристалната нощ в училище не представлява гаранция срещу случването на бъдещи погроми.
Напротив, изучаващите погромите с цел да си вземат поука от историята, могат скоро сами да се окажат причинители на погроми без дори да си дават сметка за това. Даже и да са чувствителни, нежни и раними, те могат да се изкушат „невинно“ да побезчинстват. Спонтанното им вдъхновение може да ги вкара в наглед невинен подигравателен пърформанс, който необратимо да ги натика в клоаката на бъдещи непреодолими угризения и срам. Макар добросърдечни и незлобливи, те могат неусетно да се превърнат в агенти на доброжелателното зло, което уж ги удържа в позиция на морално превъзходство, но бавно започва да ги дави в миазмите на личното нещастие.
Затова в настоящия прочит на тази полифонична пиеса най-силен акцент се старая да поставя на спонтанните събития, като отделя особено внимание на странните случаи, на импулсивните парадокси в поведението на персонажите и на внезапната противоречивост в проявите на страсти.
Интересуват ме еманципираните дъщери, които все пак тайно се надяват собственият им свободен избор мистически да съвпадне с волята на бащите им.
Интересуват ме самопожертвователните, настояващи да умрат за приятелите си без да има особена нужда от подобна жертва.
Интересуват ме чистосърдечните, принудени внезапно да съзреят поради непосилна отговорност, стоварила се върху главите им като гръм от ясно небе.
Интересуват ме солидарнитe, готови да рискуват собственото си щастие под хазартното условие то да зависи от нечие чуждо.
Интересуват ме лихварите, склонни да опростят лихвите на длъжниците си, за да получат от тях признание на човешкото си достойнство.
Интересуват ме носталгиците, които вечер си шепнат с близките на родните си езици, докато денем усърдно продължават да строят глобалното Вавилонско стълпотворение.
Интересуват ме простодушно заигралите се, чиито погледи помръкват в процеса на осъзнаване, че играта им се превръща в играчка-плачка.
* С „природен плам“ проф. Александър Шурбанов превежда Шекспировия израз „hot temper“ от прочутата реплика на Порция от „Венецианският търговец”: „The brain may devise laws for the blood, but a hot temper leaps o’er a cold decree.” /„Умът може да предписва на кръвта закони, но природният плам прекрачва тези закони.“
Явор Гърдев
