Вграждане

„На всяка вода мост трябва, за да го тъпчат краката, да идват и да си отиват по техни си работи“. За да остане мостът нерушим и всевечен трябва в основите му да се положи жертва. Майстор Манол вгражда любовта на живота си – Неда. Докъде може да стигне егоизмът на твореца? Докъде може да стигне, за да увековечи творението си? Къде е границата, която не бива да се прекрачва? Има ли такава граница? Човешкият живот е тленен, а произведението – безсмъртно. Грях ли е да отнемеш едното, заради другото? Бог направил човека и му вдъхнал душа. Манол създал мост и вградил в него душа. Душата на любимата си. За да остане мостът. Завинаги!