Винсент в Брикстън

За съдбата на Ван Гог знаем най-вече от писмата, които той почти ежедневно пише на брат си, за да утеши своята бушуваща душа, за да осмисли дните си и да помоли за помощ, когато е необходимо. Те представляват уникален автопортрет на гениалния художник, a повече от 800-те негови картини разкриват един друг свят, какъвто не съществува никъде извън живописта му.

Трескав, бурно изящен, безпощаден, нежен, вихрен. Божествен! Театърът събира в себе си слово и образ. В постановката се запознаваме с младия Винсент и откриваме тайните на зараждащия се порив към творчество у художника. Надникваме отблизо в един дом, в който той среща любовта, несподелената и споделената – сложна, красива, болезнена, окриляща и определяща човека. Тя въздейства на Ван Гог дотолкова, че той пише: „Предпочитам да рисувам очите на хората, отколкото катедралите. Защото в очите на хората има нещо, което в катедралите не съществува.“