XXL

XXL може да бъде описан като гротесково-пиршествен спектакъл, вдъхновен от Гаргантюа и Пантагрюел от Франсоа Рабле, базиан върху авторски текствое и цитати от Рабле и Бахтин.

Докато България се мъчи да преходи от една политическа система към друга, по улиците, баровете и клубовете ѝ се роди и отрасна едно поколение, което попи в себе си целия заобикалящ го хаос. Поколение, което отрасна сред тревогата от настоящето, омразата към миналото и надеждата по бъдещето. Поколение, което избягва твърдите дефиниции за себе си, което е неспособно да се справи нито с вътрешните си неразбории, нито с разпадащия се около него свят, което не може да се намести удобно в обективната реалност. Поколение, което, оказва се, няма дом.

XXL е точката, в която се пресичат театъра и купона, зрелището и празненството. То е плод на единствения език, който познаваме – смесица от хиляди чужди влияния, алкохолни делируими и страхове от бъдещето. XXL е опит най-сетне да излезем „на чисто“, да се срещнем със страховете си, да изречем неприязънта си – дори и към самите себе си.