Юн Габриел Боркман

В написаната през 1896 пиеса Юн Габриел Боркман, норвежкият драматург Хенрик Ибсен, прочут като „Фройд на севера“, рисува в драматични краски социално-психологически портрет на обществото, подвластно на тотално разминаване.

Темата за разминаването, като следствие от различията в световъзприятието на героите и измамните цели, които те си поставят, е разгърната в блестяща драматургия с пълнокръвно изградени персонажи. Коренно противоположни, гледните точки на жената и мъжа, обричат любовта им на провал – ако за Ела „нищо няма смисъл извън любовта“, то банкерът Боркман убедено принася любовта в жертва на егото и мегаломанските си амбиции за индустриална империя, която – дори излязъл от затвора, той продължава да привижда като висша цел в служба на обществото. Полюсно раздалечени са коравосърдечната госпожа Боркман и близначката ѝ Ела, отгледала безкористно Ерхарт, сина на семейство Боркман; обсебеният от себе си Боркман и готовият във всеки момент да пренебрегне себе си писар Фолдал; все още невинната му дъщеря Фрида и обиграната г-жа Уилтън, която оплита в коварните си планове Фрида и наивния Ерхарт, отказал да се превърне в изкупителна жертва за несъстоялите се мечти на родителите си и Ела. Изборите предопределят грешките, които отвеждат героите в различни посоки, подтикват ги към прошка или дори смърт. Катарзисът е задължителен. С думите на самия Ибсен: „Животът е битка с душевните тролове и чудовищата всъщност са вътре в самите нас.“