„Пиеса явление: прогнозира ситуации и мотиви, обещаващи да се родят по-късно. Тук, все още неготови, в зародиш, те привличат, препращат въображението към неуюта на себепознанието, провокират, вълнуват. Пиеса проникновение (едновременност на проникване-и-прозрение) за живота като едноактна драма, позволяваща да почувстваме случващото се с нас в неговата предзададеност. И в неговия колапс: страстта, която не поражда взаимност, близостта, неводеща до любов. Самотата като преимущество и бреме. Ужасът от обетованото Другаде. Битието, задвижено от светлината, насочваща вътрешното ни зрение към тъмното в нас, оголваща, предпазваща, предупреждаваща. Електричеството на мисълта като енергиен резерв, импулс и инстинкт за животоспасяващо презареждане-прераждане. Спектакъл, в който името на Антон (Чехов) е изкушение“, казва професор Людмил Димитров.