Заешка дупка
Със сигурност виждайки непонятното заглавие, веднага се усъмняваме че в него е ключът, то е пропуск към идеята на пиесата.
Метафоричният израз заешка дупка – първоначално с подозрението, че е преводаческа хрумка на опитната Златна Костова (Ало! Ало!, Женени с деца, Ножица-трепач), но съответствието се оказа точно на замисъла на американския драматург, автор на популярни песни и сценарист Дейвид Линдзи-Абер.
Та, ако се сетим, и влезем в чудната стилистика на Алиса, ще ни отведе до странен нов свят, съществуващ от другата страна. Или това е тунелът, който трябва някой да извърви, за да стигне до друг(ия) свят.
Този някой е семейство, носещо болката от смъртта на 4-годишния си син Дани, жертва на инцидент, и пътят на преодоляването й. За психологически нюанс братът на Бека – жената (Кристина Янева), също си е отишъл рано, но заради наркомания. А като контрапункт сестра й се оказва бременна.
Пиесата е с Пулицър за драма от 2007. Постановката, със своята анатомия на скръбта, изисква от зрителя да бъде състрадателен и, ако може, съпричастен (естествено се получава при хора със сходни преживявания) към героите. А те, по авторов замисъл, се въртят около Бека – майката на Бека (Меглена Караламбова), сестрата на Бека (Елена Телбис), съпругът на Бека (Валери Йорданов).
И макар че са в етапа на връщане към житейската си нормалност (Тя: Какво правиш бе?, Той: Целувам те, да опитаме отново за дете?) поведението им, особено на жената, е непредсказуемо – по недоглеждане изтрива дори последния видеозапис на сина си; завладяна е от чувството: след Дани нищо не може да бъде готино; мъжът пък върти флирт. Решават: да продадем къщата.
Това е психологическа драма, статична история за хора в извънредни ситуации на любов и загуба, без някакво действие. С протяжно наредени дни и акцент върху семейните диалози – любезни или нетактични, дразнещи, обвинителни и често анекдотично шамаросващи. Повратността идва по-скоро от неочакваната среща на Бека с убиеца. Всъщност, 17-годишният тийнейджър (Асен Мутафчиев) – също единствен на родителите си, ученик, който ще следва в друг град и сам предизвиква срещата им, става дори симпатичен (може би скоростта ми е била 31, а не 30 мили?!).
Българският зрител вероятно помни филма Заешка дупка (2010) и то не само заради Никол Кидман и Арън Екхарт. Не и единствено с номинация й за Оскар и Златен глобус, актрисата е и продуцент на филма, работи дори без хонорар в/за нискобюджетната продукция и всякак я лансира, но също с участието на нашата сценографка от Холивуд Калина Иванов.
У нас тя представи филма (един от любимите й) на фестивала за независимо кино So Independent 2011, заедно с майсторския си клас Как да постигнем реален успех в Холивуд. Калина работи като сценограф и дизайнер в независими продукции с Джесика Ланг, Робърт Редфорд, Патрик Демпси, Шарън Стоун, и е носител на наградата Eми за сценография, 2009, както и наградата за сценограф на годината на американската Гилдия на сценографите за филма на HBO – Сивите градини (Grey Gardens).