Първата екранизация по Алиса в страната на чудесата на Луис Карол датира от необозримо далечната 1903 и закономерно е черно-бяла. Следват още доста опити, но Тим Бъртън има генерален проблем с всички тях – нито един филм за Алиса не е успял да му донесе емоция. Той определя самата им структура като погрешна, защото предлагат по-скоро серия от събития, която следва пътуването на героинята от едно лудо приключение към следващото, отколкото някаква хомогенна история. Именно това е било най-голямото предизвикателство, пред което е бил изправен – да превърне тази епизодичност в истинска, пълнокръвна история, да ни даде възможност да харесаме персонажите не защото са откачени и интересни визуално, а заради това, което представляват в действителност като личности. За целта той обединява сили с Линда Уолвертън, сценаристка на Disney класиките Красавицата и звярът, Цар лъв и Мулан.
Желанието на Тим Бъртън да придаде истинност на приказните събития достига дотам, че дори несиметричните зеници на Лудия шапкар (Джони Деп, разбира се) са оформени с помощта на контактни лещи, така че да показват видимо на всеки човек с медицински познания тежко мозъчно увреждане. Така де – като ще е лудост, нека бъде крайна. И тя е точно такава.
В новия филм за Страната на чудесата, малката Алиса (очарователната австралийка Мия Виаковска) вече е на 19 години, когато се завръща в алтернативната приказна реалност, която е посетила за първи път преди десет години. Тя се оказва единствената, която може да убие дракона Джабъруоки, контролиран от Червената кралица (Хелена Бонъм Картър). Така започва новото й приключение.
Алиса в страната на чудесата е истинско визуално пиршество и няма как да отречете факта, че пътешествието през шантавия свят на Карол, станал дори по-шантав след намесата на Бъртън, определено си струва да се изживее с чифт смешни очила и полуотворена от възхита уста. Филмът обаче е повече от серия визуални ефекти. Той е остроумен, ексцентричен, прекрасно отигран и изненадващо топъл и човешки, предвид факта, че голяма част от героите трудно могат да минат за представители на вида Хомо Сапиенс. Някои зрители сигурно ще възроптаят, твърдейки, че Тим Бъртън всъщност открай време си прави един и същ филм, усещане, подчертано от факта, че режисьорът работи за седми път с Джони Деп и за шести с нежната си половинка Хелена Бонъм Картър. Но тук това чувство за приемственост е по-скоро плюс, защото героите от Алиса в страната на чудесата са познати още от детството ни и въплътилите се в образите им познати актьори ни помагат по-лесно да ги възприемем като стари приятели (или респективно – врагове). Нашата присъда – гледай без колебание.