„В един обикновен ден на обикновения служител Живко Ташков умира баба му. Оттук обаче започва необикновеното, защото се задвижва машината на администрацията. Погрешно издаден смъртен акт от разсеян доктор на негово име се оказва фатален… Нищо не е в състояние да спре лавината от административни действия, насочени срещу неговото достойнство и граждански права. Отчаяните опити на пострадалия да се противопостави на безумието го довеждат до пълно обезличаване и отчаяние, защото „човекът е смъртен, а системата вечна!”.”
Енциклопедия „Българско кино”. Титра, София, 2000