Кристофър Нолън обича да държи нещата под контрол. Точно както с Мементо, Батман в началото и Черния рицар, той е поел и режисурата, и сценария на Генезис. Изчистването на концепцията е отнела време – както самият Нолън споделя, размислите му върху състоянието на сънуването и характера на сънищата го интригува от 16-годишен. Резултатът е свръхамбициозен филм, който стои като яркочервена точка сред преобладаващите летни романтични комедии и екшъни еднодневки.

Защото за Генезис се говори поне от една година и очевидно се появява с негласното желание да е новата Матрица. Допирните точки със сай-фай класиката на братя Уашовски са явни, макар че директно копиране липсва – в новия филм на Нолън реалността се огъва неописуемо до момента, в който никой не е сигурен дали кошмарите са истински или сънувани.
Това е и първият истински сай-фай екшън във вече внушителната кариера на Ди Каприо и трябва да признаем, че и тук мъжественото му присъствие изпъква поне колкото в Мрежа от лъжи, макар филмовият формат да е съвсем различен. В Генезис Лео е студенопресметливият, безупречно облечен и изтъкан от (почти) желязна воля Дом Коб – специалист в проникването в сънищата на хората и кражбата на най-ценното нещо в света – техните идеи. Пукнатините във волята му и огромната рана в сърцето му обаче го тласкат към една самоубийствена мисия – той трябва не да задигне, а да създаде идея в съзнанието на наследник на световна корпорация. Дори за специалист като Коб задачата е божествено непостижима, но той се заема с отчаяната надежда да успее да се върне при децата си и да изкупи греховете си. Събира екип специалисти в областта (с особено удоволствие наблюдавахме играта на винаги симпатичната Елън Пейдж, неподправено британския Том Харди и адски спретнатия тук Джоузеф Гордън-Левит). Още в началото на мисията, сред усукващи се градове, прелитащи хора и всякакви други подигравки със законите на физиката, нещата се объркват тотално и когато в сънуваните илюзии се промъква покойната жена на Коб (нежно-фаталната Марион Котияр), положението става абсолютно неописуемо. Въпреки че на моменти ни се завива свят от екшъна и препускащия в няколко посоки едновременно сюжет, бързаме да поздравим Нолън за добре свършената работа – Генезис е поне две крачки пред и без това успешния Черен рицар.