Студиото Pixar отдавна е институция в създаването на анимационни филми и можем без никакво колебание да заявим, че всяка тяхна продукция трябва да се гледа задължително от малки и големи. Ако това ви се струва леко пресилено изказване, напомняме, че откакто съществува Оскаровата категория за анимация, филм на Pixar бива номиниран ежегодно, а пет от общо десетте им филма, създадени до момента, са носители на златните статуетки. Също така четири от продукциите (Търсенето на Немо, Рататуй, Невероятните и В небето) са намерили място в топ 50 класацията за най-печеливши филми на всички времена.
Играта на играчките 3 следва точка по точка формулата, на която Pixar дължат успеха си – страхотна визия, която на моменти е толкова смайваща, сякаш е създадена с технологии от бъдещето плюс простичък, но стегнат и добре написан сюжет, в който насред смешното има и щипка тъга. Отново ни очаква човешка топлина и емоционалност, а зрителите бързо ще забравят, че героите всъщност са оживели пластмасови играчки. Все пак Pixar е студиото, което успя да ни разкаже една от най-затрогващите любовни истории в киното от последните години. В нея главните герои бяха безмълвни роботи, така че да ни направи съпричастни с приключенията и взаимоотношенията на група играчки e направо фасулска работа. Още повече че като дете всеки от нас си е играл с пластмасови каубои и космонавти, които са оживявали, докоснати от фантазията ни.
Третата серия заварва старите ни познайници, начело с Бъз и Уди в доста неприятна ситуация. Техният собственик Анди се кани да замине за колеж, а верните му играчки се озовават в малките зли ръчички на децата в някаква детска градина. Единственото решение е очевидно – играчките трябва да се вдигнат на бунт и да избягат от целия този ад с помощта на новите си познайници (сред които и истерично смешна във взаимоотношенията си двойка куклички Барби и Кен). Забавлението е гарантирано.