„Българската публика е била лишавана от част от българското изобразително изкуство, а неговите създатели са били обречени на самота. Цената, която тези художници са плащали за отстояването на себе си, е запращането им в ъглите на тогавашното общество, където беше мястото на всички особняци, ексцентрици, клошари, самоубийци, с една дума –упадъчни елементи. Точно те, заставени да живеят на ръба, са творили във време на легитимирана духовна мизерия. Доскоро погледите на изкуствоведи, художници и публика бяха насочени или твърде назад във времето, или прекалено напред… Периодът 60–80-те се отбягва като като все още болезнен спомен и това изкуство продължава да бъде изкуство в ничия земя.
Кой е Иван Георгиев-Рембранда? Този филм е за него – искаме да се докоснем до един художник, обрекъл се на доброволно отшелничество, погълнат само от своето творчество, в едно време, когато соцреализмът тържествува във всичките си измерения.”

Анна Петкова
Юлия Станкова