Филмът на Ян Кунен Коко Шанел и Игор Стравински започва там, където свърши Коко преди Шанел – първият от двата филма за великата френска модистка, които излизат в рамките на една година и сравнението е абсолютно неизбежно. В главните роли в екранизацията по романа на Крис Грийнхалч Коко и Игор (вече и на български от Колибри) виждаме французойката Анна Мауглалис и датчанина Мадс Микелсен (Казино Роял), които се пъхват в кожите на двамата гении – най-известната шивачка и най-прогресивният композитор за времето си. Годината е 1913, а първата им среща започва и приключва с един поглед през полуотворена врата след изключително скандалната парижка премиера на Пролетно тайнство – балет по музика на Стравински. В публиката е самата Госпожица, която с кожата си усеща таланта на големия композитор, така както налучква абсолютната комбинация от аромати на легендарния си Chanel №5. И съдбата може да забавя, но не забравя – три години по-късното двамата се срещат отново, за да останат заедно по-дълго. Двата часа са фокусирани върху тайната връзка на Коко и Игор – сродни души, които взривяват правилата на времето, в което техните таланти разцъфват. Историята се случва в крайградското имение на Коко – необикновена къща с черни капаци и минималистичен интериор, където тя кани Игор и неговото семейство, прокудени от революцията на болшевиките в Русия, за да може композиторът да твори на спокойствие. Срещата между два силни характера обикновено е взривоопасна и няма начин нещата да приключат със сватба – Коко е маниакално отдадена на работата си, а Игор е длъжен на своята съпруга и четирите си деца. Цялата история, базирана по-скоро на слухове за тайна връзка между двамата, отколкото на реални доказателства, е заснета изключително стилно – не сме очаквали нищо по-малко от режисьора на Доберман и 99 франка и ако харесвате любовните сюжети, двата часа в киното ще оставят отпечатък.