Точно когато можехме да се обзаложим, че до края на иначе бурната си и ултрауспешна кариера Джим Кери е обречен да играе единствено в посредствени комедии, номинирани за престижни награди като Teen Choice и Kids Choice, идва Обичам те, Филип Морис.
Абсолютно неизвестните на голямото кино Джон Рекуа и Глен Фикара пък са се погрижили и за режисурата, и за сценария, който хитро са базирали на книгата на Стив Маквикър, разказваща историята на гениално находчивия измамник и многократен беглец от затвора Стивън Ръсел. Дотук звучи почти като Catch Me If You Can с Леонардо Ди Каприо, но разликите са няколко. Защото филмът на Рекуа и Фикара е чистокръвна комедия без претенции за нещо друго, при това се заиграва с гей тематиката обезоръжаващо елегантно. Обичам те, Филип Морис е силен точно защото избягва клишираните хомо и хетеро шеги, едновременно с това заобикаляйки драматичното обсъждане на сексуалната дискриминация. Хуморът е изключително интелигентен, а актьорският дует Кери-Макгрегър е толкова силен, че сякаш двамата не играят заедно за първи път.
Животът на реалния и филмовия Стивън Ръсел пък се движи съвсем в поставените от обществото и системата релси – примерен гражданин с хубаво семейство, къща в предградията, полицейска униформа и широка усмивка. Когато обаче Ръсел (Kери) се отдава на укриваната си дълго гей природа, започва да харчи пари като луд, а за да ги набавя прибягва до десетки дребни измами. Тикват го в затвора, където се оказва в съвсем свои води, дори среща любовта на живота си – русокосия и изключително женствен Филип Морис (Макгрегър). Любовта им обаче няма как да е безоблачна дори и извън затвора, защото Стивън вече е открил колко лесно може да лъже хората, следователно няма никаква нужда измамите да са малки.
Несъмнено една от комедиите на миналата година, добре че я дочакахме и тук.