ОТ БРОЯ | Поезията не е естетическо занимание, а емоционално оцеляване
Този материал е част от есенния печатен брой на ПРОГРАМАТА. Открийте го ТУК.
Текст: Анастасия Стоева
Какви качества са необходими за писането на поезия? Чувствителност към болката в света, усет към думите, вкус към естетиката, богата обща култура… Новият ни съперник в тези така човешки свойства обаче няма сърце, разбито от неосъществена любов, няма очи, с които да попива алените лъчи на залеза, няма кожа, която да настръхне от вълнение, но пък се вдъхновява от всички автори, съществували някога, и пише, спазвайки критериите на милиарди критически текстове.
ChatGPT има собствени стандарти за „красив език“, както сам се изразява. Анализирайки база данни с произведения на чуждестранни и български писатели, той открива тези характеристики, които се срещат във високо оценени поетически творби и се отличават с мелодичност и метафорична дълбочина. И все пак дори най-умело съчинените от бота стихотворения звучат кухо – липсата на личен опит, на спомен, който да насити думите, може да не е слабост, привична единствено на изкуствения интелект (ИИ), но със сигурност е издайнически знак.
„Писането не е масова кариера и реализация, то е лично дамгосване от метафизичния шамар на Демиурга“, коментира поетът и публицист Бойко Ламбовски. „Освен това е самотно занимание, технологиите могат да подпомогнат само ерзаца и вторичното, имитационното, а шамаросаният се бори сам. По призвание и презумпция.“
През 2024 в два отделни случая стихове, създадени с помощта на ИИ, попадат в класациите на национални литературни конкурси. Авторите на тези „изкуствени“ творби ги изпращат като провокация, но резултатът е изместване на интереса от заслужилите поети, получили награда на същите конкурси със собствения си труд, и частично дискредитиране на компетентността на оценяващите.
Ламбовски е бил член на жури на многобройни литературни конкурси, в това число и един от най-големите за младежи в страната – „Петя Дубарова“ в Бургас. Напоследък сред кандидатурите забелязва и текстове, писани с ИИ, но според него е трудно да бъдат разпознати, тъй като нивото на имитация на човешка реч вече е много високо. По негови наблюдения обаче равнището на много от изпратените произведения не е особено високо, независимо дали произходът е изцяло изкуствен, хибриден или естествен. „Това до голяма степен обезсмисля селекцията, както и възможното признание“, допълва той.
Писателят и драматург Мартин Колев гледа по-оптимистично на казуса. Самият той е бил лауреат на „Петя Дубарова“, а днес е член на журито и един от менторите на ежегодната лятна литературна работилница в къщата музей на поетесата. По негови наблюдения младите хора често използват ИИ за домашни и курсови работи, но доста по-рядко – за своите авторски, художествени творби.
„Все още няма надежден метод за различаване на „изкуственото“ творчество от „естественото“. Тъй че понастоящем клетите журиращи на даден литературен конкурс са поставени в доста неблагоприятна ситуация“, разказва Колев. „Те хем трябва да се стремят към обективно оценяване (което само по себе си хич не е лека задача), хем постоянно да следят с едно око за подозрителни улики, все едно са на лов за репликанти в Блейд рънър.“
Оказва се, че изкуственият интелект е изключително добър в това да открива недостатъците си. Ако го помолим да напише стихотворение в стила на Петя Дубарова например, първият вариант би бил доста сух и несръчен, очевидна имитация. Когато обаче му върнем текста обратно с молба да открие елементите, които издават, че стихотворението е писано от ИИ, ChatGPT се справя отлично. Тоест, ако разполагаме с достатъчно време, бихме могли да стигнем до задоволителен резултат, още повече, ако му зададем определени параметри, целева аудитория и т.н. Макар и интересен, нужен ли е този експеримент?
„Заниманията с литература обикновено изпълняват съвсем конкретни функции при децата и тийнейджърите. Помагат им преди всичко да опознаят и изразят себе си, да представят пред света това комплексно и противоречиво кълбо от преживявания, чувства и наблюдения, което тепърва се заемат да разплитат, вглеждайки се навътре и навън…“, допълва Колев и неусетно се връщаме към ролята на поезията в осмислянето и изразяването на вътрешните светове на авторите.
Ламбовски споделя позицията, че засега няма опасност от заместването на човешката креативност с тази на ИИ: „Първо, ИИ работи въз основа на вече натрупана памет. А човекът – и на еруптивни прозрения и новости както във формата, така и в съдържанието, които ги е нямало досега. Второ – емоционален е мотивът на човек да твори. А ИИ може да имитира емоция, но не и да я изпитва.“
Та защо пишем? Отговорът рядко би обхващал единствено естетическите измерения на поезията или стилистичните експерименти с поетичната форма – зад творческия порив винаги лежи нещо лично, интимно, искрено. Без него поезията остава нещо като словесна заигравка без особен смисъл.
Цитатът в заглавието всъщност е съждение на езиковия модел, който сам повдига въпроса дали поезията идва именно от потребността да пишеш. Без тази вътрешна необходимост пишещият трудно би могъл да се нарече поет – независимо дали е от плът и кръв или от чипове и платки.
–––––––––––
