Какво ли може да излезе от отвратителна дългогодишна мигрена, когато си един от най-добрите визуалисти на нашето съвремие? Ако се казваш Алмодовар и имаш много духове за озаптяване, може и да се получи нещо красиво – като последния филм на екстравагантния испанец Прекършени прегръдки. Както сме свикнали и тук картината, а не сюжетът са водещи – улавяме много силно култа на Педро към киното като изкуство още от първия кадър, а с развитието на действието пред очите ни преминават добре познати класически образи – главната героиня Лена е ту като Одри Хепбърн, ту като сластната прелъстителка от Дневна красавица. Съзнателно или не, Прекършени прегръдки оставя усещането за лека обърканост – прескачането от случка на случка, лица и събития едновременно между 1994 и 2008 леко замайва, но нито за миг не изпускаме основната линия – какво се случва с живота на мъж, който в катастрофа губи едновременно зрението и любовта на живота си. Матео Бланко е режисьор и сценарист, който избира игривия псевдоним Хари Кейн, зад който се крие цели 14 години. До един съдбовен миг – заедно с култа към секса и киното и тук откриваме влечението на Алмодовар към съдбовността. Лентата се превърта назад, а Хари открива, че отново се е превърнал в Матео.
Обичайните любимци на Алмодовар са отново на линия – вече сме любопитни какво ли би бил негов филм без Пенелопе Крус?! Само появата на незабравимата Роси де Палма ни връща към Кика и Жени на ръба на нервна криза, а Бланка Портийо радва с дълбока, вълнуваща игра.
Прекършени прегръдки е симпатична бъркотия от образи, кодове и малки визуални трикове, така присъщи на този симпатичен режисьор с лирична душевност. Има я и истерията, и дълбоката тъга, и абсолютната любов и ако обичате неговите филми, ще ги заобичате още по-силно, ако ли не – дори не се старайте.