Критиката се напъна и откри много слаби места на Взлом, но въпреки това точно с три думи той е хубав сериозен филм. От тези, в които и историята, и героите са сложни и ни раздвижват сивото вещество в най-различни посоки. Има и любовни връзки – също сложни, объркани и въздействащи, макар и не достатъчно горещи. Всъщност на масата зрители режисьорът Антъни Мингела (Талантливият мистър Рипли) е известен точно като майстор на любовните драми. Негови са двете истории за любов по време на война – Студена планина и набеденият за един от най-романтичните филми изобщо Английският пациент. Но във Взлом – вторият филм в CV-то му, за който пише и сценарият (първият е дебютът му Truly, Madly, Deeply), Мингела се интересува не толкова от любовната тръпка, колкото от близостта между хората и нейната липса. Всичко се разиграва в хладния Лондон, където задоволеният от всичко и леко себичен архитект Уил (Джъд Лоу) започва да усеща, че нещо му липсва. Отдалечил се е от дългогодишната си приятелка (Робин Райт Пен), доведената му дъщеря има сериозни психологически проблеми, а за капак новото му архитектурно студио в квартала Кингс Крос е ограбено с взлом от едни момчета, които владеят паркур. И когато неговият студен свят се срива, Уил се спасява в топлите прегръдки на босненската имигрантка Амира (Жулиет Бинош). Но дали там ще намери каквото търси? Плетката от емоции става все по-гъста и с такива актьори налице успява да ни замотае и нас. Но дори и в най-страстните моменти ни се струва, че отнякъде все пак лъха хлад. Затова и филмът е силен, но някак дистанциран.