Моментът, в който оставаш насаме срещу празна стена
Все едно имаш наистина голяяям лист. Така беше с една от стените в стаята ми, която е цялата в цветни характери. Останалите пък са с черно-бели. Обикновено обаче рисувам заедно с някой друг – така е по-забавно, а и обмяната на идеи и чуждата гледна точка са полезни. Изморително е физически, но се зареждам емоционално.
Моментът, когато ти идва жестока идея, а няма как да я осъществиш
Винаги, когато не си нося скицника. Тогава ми се рисува най-много и го правя най-често върху касови бележки. Веднъж дори ползвах очна линия и молив за една стена.
Моментът, когато разглеждаш старите си скици
Хваща ме срам. Като завърша рисунка, я харесвам една, най-много две седмици. Понякога и по-малко.
Mоментът, в който се хвърляш с главата напред в нещо непознато
Така беше с татусите. Започнах направо с оцветяването на един и бързо реших да се науча да ги правя и аз. Имам късмета да ме обучават много готини хора, които ми обясняват всички тънкости.
Mоментът, в който за пореден път си сменяш адреса
Винаги е заради рисуването. В момента съм в Италия и работя върху пейзажи, стени и тавани. Иначе се преместих в София преди четири години, когато влязох в НХА. Преди това пък живях пет години в Русе, където учих Рекламна графика в училището по изкуства. В началото е едновременно вълнуващо и освежаващо, но и малко самотно и трудно. Това обаче ме направи самостоятелна. Научих се да готвя и да поправям стари бушони с тел!
Mоментът посред нощ, когато те мъчи безсъние, заради …..
Вълнение, ако ми предстои нещо, което съм чакала с нетърпение. Иначе заспивам веднага – и на тераса се е случвало, даже и права сигурно мога.
Mоментът, в който се питаш "Защо се захванах с това, а не станах ….."
Инженер или доктор. Често си го казвам, защото звучи добре с фамилията ми. Президент също! Но в действителност не ми се занимава с нито едно от тези. Правя точно това, което ми се иска да правя.
Нели Друмева е на facebook.com/nelysketches и behance.net/nelynely
