Когато навърших 19, рязко започнах да крача извън зоната си на комфорт и видях, че да си художник не е талант, паднал от небето, а труд, който аз спрях да отлагам да положа.
Моментът, когато се научи да приемаш критика
Още като ходех на подготвителни курсове, видях, че не е в моя полза да имам особено его като начинаещ и трябва да се науча да „виждам“. Любима ми е добре аргументираната критика, която демонтира ненужните ми илюзии.
Моментът, в който избра илюстрацията пред всичко останало
Потенциалът за разказ в илюстрацията е това, което ме накара да избера нея. Незаменима е в това, че можеш да използваш всичките визуални метафори в главата си, за да покажеш нещо, за което думи няма.
Моментите, срещу които насочваш обектив
Фотографирам всичко, което ми напомня на изминал момент във времето. Странни неща като „онзи момент, в който беше на 10 и в гардероба миришеше на нафталин“.
Моментът, с който обичаш да започва денят ти
Когато художник, на когото се възхищавам, сподели нова работа и очите ми изкапят от разглеждане.
Моментът, когато се почувства като в небрано лозе
Когато за пръв път рисувах с група хора и всички без изключение се справяха по-добре от мен.
Моментът, когато замисляш следващата карта в тестето си
Старая се да имам метафора за повечето, дори тя да е много конкретна лична хрумка.
В момента, в който завършиш всички 52 карти…
Ще се опитам да ги разпространя като физически продукт. И ще ревизирам покер фейс уменията си.
Моментът, в който рисуваш сънищата си
Тогава съм благодарна за безплатния билет към въображението и същевременно леко притеснена за психиката си.
Моментът, за който ти липсва търпение
Когато имам „страстна“ идея, но все още не съм загряла ръката си за деня.
Маргарита Коеджикова е на inkingpigeon
