„И легали, и влакове, и бързи бомби, и тагове“ – разговор с NDOE
Автор: Константин Мравов
NDOE е най-известният райтър в българския рап и най-известният рапър в българските графити. С флаконите е най-активен в първото десетилетие на века, най-напред в Добрич и Велико Търново, а впоследствие и в София. Заедно с Nasimo е част от крюто N2N, както и от по-голямата група много силни артисти от Североизточна България около крюто LBC. Темата за графитите е определяща и за музиката на NDOE в рамките на проектите DRS (Dope Reach Squad) и Smotan MC. Следващият разговор с NDOE в качеството му на графити артист е част от книгата SOFIA URBAN ART. През снимки и преки свидетелства тя разказва историята на графитите и уличното изкуство в българската столица от 90-те до днес.
Помниш ли как графитите се появиха в полезрението ти?
Рисувал съм Мики Маус с черен спрей на трафопоста до блока ми в Добрич още като съм бил дете през 1995. Мисля, че даже още стои непокътнат. По-късно на едно скейт състезание в Стара Загора намерих списание с графити и не можах да повярвам какво правят хората. Тогава за пръв път видях надписи, контури, пълнежи – изглеждаха ми като прецизно направени лепенки по стените, въобще не можех да си обясня как се прави. Имаше отделна секция с влакове и просто беше нещо, с което веднага исках да започна да се занимавам. Списанието си седеше забравено от някого, аз си го прибрах и тук е мястото да благодаря на незнайния човек, който си го беше загубил. В един момент започна да се разпада от разглеждане и прелистване.
През 1998 ме приеха Живопис във Великотърновския университет и още по време на кандидатстудентските изпити се запознах с Nasimo. Веднага извади флакони, още същата вечер правихме надпис на сградата на самия Факултет по изобразително изкуство. Показваше ми как да полагам боята – пълнежа и контура. Беше голямо вълнение. Денем бяхме в ателиетата на университета, вечер пръскахме по улиците на Велико Търново, подлезите и гарата. Аз попих от това цялото нещо и като се прибрах в Добрич по време на първата лятна ваканция, бях толкова вдъхновен, че веднага се заформи проектът DRS. Там доста хора се зарибиха и сцената създаде добри артисти, някои активни и в момента. Властите не ги вълнуваше особено, но на един фестивал ни изловиха всичките, мислеха си, че пишем свастики по стените. Давахме обяснения в районното, но нямаше драми. Други времена бяха, нещата тъкмо навлизаха.
С какви спрейове рисувахте в началото?
Рисувал съм и с Cosmos и Dupli Color в началото, което беше истинска трагедия, може да те откаже. После разбрахме за Motip, Montana, Molotowv, Belton, Krylon. Ходехме в някакъв склад в София и когато рисувахме легални поръчки, се зареждахме с флакони, от които ни оставаха за бомбене нощем. Нямаше избор и на дюзи, цепена дюза като видяхме, и изпоприпадахме, Nasimo ми даде една капачка NY Fat Cap Rusto и си я миех и продухвах след всяка бомба.
Кога и как тръгнаха нещата с N2N – крюто ви с Nasimo и други хора?
Някак си от само себе си станахме крю от няколко художници, всеки с различен стил. Бяхме приятели, съквартиранти и беше логично и да пръскаме заедно – просто всички бяхме на тема графити, стрийт арт, стикери, тагове и влакове. Бяхме състуденти на по 20 години и нещата се случваха органично. Идваха от софийски списания да ни вземат интервюта и се чувствахме важни за културата.
В един момент крюто ви си направи сайт, който на тогавашния модемен интернет изглеждаше като нещо от далечното бъдеще. Опитвахте ли се по някакъв начин като артисти, а и като хора да стоите пред другите?
Не сме правили нищо с кой знае какъв умисъл. Искахме да работим това, което обичаме, и така се е родила идеята за сайта – да си покажем работите на света. Правехме поръчки, качвахме влакове и стени в различните галерии. Лека-полека започнаха да ни викат по легали и фестивали. Благодарение на този сайт сме рисували всякакви неща в цяла България, а и навън. Ходехме в един интернет клуб да си го гледаме как изглежда – нямахме компютри.
По-любими ли са ти влаковете от стените?
Не сме разделяли нещата на стени и влакове – ние искахме да сме навсякъде – и легали, и влакове, и бързи бомби, и тагове. Заплювахме си нещо през деня и после ходехме през нощта да го избомбим. На влак ме гониха един път двама полицаи в София на Централна гара и беше доста опасно, не е за всеки. Една нощ на последния коловоз бомбим с няколко човека вагони, но точно на гарата, за по-опасно. Funne беше там, помня че The Good Guy Boris си беше донесъл камера и си я сложил на земята. Пръскаме си ние и всичко е супер. По едно време минава в съседния коловоз мотриса с машинисти и светят с един фенер от кабината. Уж се скрихме, мина мотрисата и си продължаваме. След 5 минути от двете страни на влака ни изскачат двама полицаи – преминали пеш през всички коловози до последния, за да стигнат до нас и да ни изненадат. Явно ни бяха предали машинистите от минаващата мотриса. Не можем да сварим да вземем камера, флакони, торби. Хукнахме ние, пръснахме се и двете ченгета не знаят кого да подхванат. Аз през някаква нива тичах. После Funne разказваше, че се изморил да тича, защото тичали дълго, и започнал просто да върви в коловоза, но и полицаят се изморил. Вика „накрая вървях по релсите и след мене полицаят и той върви“, и си вървят запъхтени по релсите. Много се смяхме, видяхме се всички после на няк’во място и си разказвахме. Отървахме се.
Разкажи за бомбите с псевдонима Brams. Държеше ли на някакво разграничение от псевдонима Ndoe?
През годините сменяхме имената си и пръскахме нелегално с най-различни – просто за да не ни хванат. Бяхме чували за цивилни ченгета, които снимат, изследват буквите и после те намират по името. Така се родиха Brams, Özen, Sef и други.
Рапът и графитите са свързани от по-широкото понятие хип-хоп култура, но лично при теб интересът и заниманията в двете полета по-скоро заедно или отделно се движеха?
По-скоро заедно, тъй като аз рисувах и пеех за това в рапа си. Нощем бяхме по улиците на града, после в студиото записвахме песни, беше истинско.
Как се промениха и развиха графити заниманията след идването ти в София?
Имахме много силни години в Sniper Records, където прекарвахме нощите си, записвахме брутални музики – албума на DRS, албума на Нокаут. После се събрахме с Ванките (Гайдара и Газа от Нокаут – б.р.) в една група и направихме проекта DRS+. Пеехме по фестивали, рисувахме по фестивали, подгрявахме световните рап звезди, които идваха тук за лайвове, бяха ценни времена. Участвахме и в списването на списание Нокаут, правехме дизайни, рисувахме и записвахме песни по-стоянно. Правехме същото, което и в Търново, но вече публиката знаеше за какво говорим и беше голяма вълна.
Имаше ли някакви ключови места, които бяха важни за сцената в София по онова време?
Клуб Строежа беше в Студентски град, преди студентското градче да се превърне във фолк село. Беше притегателен център за всички ърбан хора от цяла България и там сме правили нечовешки лайвове. Дори веднъж пяхме с Onyx вътре. Друг път пихме бира с Everlast от House Of Pain. Друго велико място за лайвове беше клуб О!Шипка, където имам супер спомени от концертите ни със Smotan MC + Shamanez. Вечер рисувахме скици в една квартира на пъпа на София, оттам минаваха всякакви хора, които бяха близки на културата – графити артисти, рапъри, музиканти, художници, приятели. Беше като културен център за стрийт хора. Същото беше и с магазин Napas, там беше средище за графитаджии – обменяха се идеи, скици, говорехме си за графити и рап.
Разкажи ни за магазин Napas. Интересни неща се случваха около него, като клипа на DRS+ и шведския рапър и райтър Promoe.
Беше логично да има такова място – място, на което да можеш да поговориш с други артисти, да почерпиш знания, да покажеш скиците си, да се чувстваш добре между свои. Децата можеха да се видят с нас, да направят изложба в магазина. Promое от Loop Troop беше по някакъв друг повод в България, но се свързахме с него, той ни обърна внимание и дори записах-ме песен заедно. Няма да забравя как си седях в квартирата, а той влезе и седна до мен. Направо нереално, мечтите се сбъдваха.
Кои артисти от София ти направиха впечатление тогава?
Bozko е добър рисувач – кефя му се на линията и изкривените човечета. Ario правеше зверски стрийт бомби – много цветни, чисти и с размах. Vapski избираше най-опасните места и ги омазваше. Но най-известните и талантливи графити артисти бяха Nasimo, Scum и Funne от Търговище – крюто им се казваше LosBastardos Crew. По-скоро от тях тръгна всичко, а софийските артисти се вдъхновяваха и влияеха от тях. Естествено, имаше и спортна злоба между нас и столичните артисти – кросвания, shit talks и такива работи. Но всичко в реда на нормалното. Нямаше в столицата хора, от които ние да се учим – по-скоро беше обратното – не защото е нямало таланти, а защото преди нас нямаше графити култура, ние си я създадохме.
Като Smotan MC имаш една емблематична песен – Постер, за това как безконтролното лепене на плакати в определени години покрива много графити. Съответстваше ли българската графити култура на всички глупости на т.нар. преход, или по някакъв начин се опитваше да съществува отвъд него?
Тогава нямахме кой знае какви политически нюанси в изкуството си или пък сериозни социални послания. Aз рисувах от време на време полицаи в унизителни и гротескни пози, за да ги осмивам – постоянно ме спираха, джобеха, карал съм се с полицаи, спал съм в районните за няма нищо и изпитвам истинско презрение към тях. Но в крайна сметка никой не ни пречеше особено да правим рапа и графитите си. В тази постсоц среда всичко беше безконтролно и властта не се вълнуваше много-много от нас, ние от нея също. И все още е така.
До каква степен хип-хоп културата и в частност графитите предопределиха професионалния ти път извън музиката?
Възпитаха цветоусещането в мен, знания за композиция и шрифт, търпение, научиха ме на бързина в работата, как да експериментирам с материалите. Тези неща ми помагат и в момента, тъй като се занимавам със същите неща – рисуване, дизайн и правене на музика.
Кога за последно излиза да правиш графити?
Последно рисувах животинки и цветчета в детска ясла, исках да съм полезен.
Книгата SOFIA URBAN ART излиза през декември. Проектът на SofiaGraffiti Tour се реализира с подкрепата на програма Култура на Столична община. Официални партньори са Електрохолд България, Scalefocus и музеят за графити и улично изкуство STRAAT.