ДО АФРИКА И НАЗАД
С корени, които могат да се проследят назад до 1620 и Източна Прусия, в един момент клон на фамилията Толкин се мести в Англия да развива бизнес. Още век напред и стигаме до януари 1892, когато в семейството на командирования оттам в Южна Африка банкер Артър Толкин се ражда Джон – болнаво дете, което на топлия континент ще срещне лекаря прототип на своя Гандалф, но и едва на 3 ще остане без баща и ще се върне в студената Англия. Когато не след дълго загубят и майка си Мейбъл (католичка, загърбена от всички близки заради вярата си), 12-годишният Джон и малкият му брат Хилари ще се окажат под настойничеството на строгия, но обичан свещеник Френсис Савие Морган.
ЛИЦАТА НА ЛЮБОВТА
Научен от съвсем малък да чете, Толкин завинаги си остава влюбен в знанието. На 16 обаче среща Идит Мери Брат, това се отразява на оценките му и отчето се намесва. "Трябваше да избера дали да разочаровам човека, който ми е като баща, или да се откажа от любовта, докато навърша 21, както той искаше", разказва по-късно Толкин. Със свито сърце избира второто, но навръх въпросния рожден ден предлага в писмо брак на Идит, която пък веднага къса годежа си за друг. Съвместният им живот е като приказка: танцуващата в гората Идит вдъхновява образа на Лутиен, любимата на Берен в книгата Силмарилион, а когато тя умира, след 50+ години брак, той изписва на гроба ѝ "Идит Мери Толкин Лутиен", докато на собствения му по-късно ще стои "Берен". Двамата имат 4 деца и, като изстрадал сирак, Толкин иска да им даде всичко – от цялото си време до написани за тях истории за лека нощ. Така след смъртта му са отпечатани и Силмарилион – фентъзито, което не успява на издаде приживе, и сборникът Писма от Дядо Коледа – магична кореспонденция между децата му и него самия, влязъл в ролята на благия старец.
ИЗКУСТВОТО И ВОЙНАТА
За да завърши образованието си в Оксфорд, Толкин не се включва веднага в Първата световна, а после помни как "младежите или се записваха войници, или бяха публично презирани". Когато все пак отива на фронта, поддържа духа си с писане на стихове, но се връща оттам с влошено здраве и само един оцелял приятел. Преди Втората световна (в която не е привикан, макар цяла година да е трениран за кодоразбивач) той вече се развива като академик, писател и дори художник, който сам рисува световете, които измисля. Хобит излиза през 1937 с мигновен успех и остър глад за продължението – Властелинът на пръстените, което се бави дълго, но оправдава всички очаквания. Залят с фенски писма, в началото Толкин с радост отговаря, но нещата бързо ескалират до обаждания посред нощ, заради което семейството сменя града. Добър урок за издателите, които смятали огромния Властелин за такъв финансов риск, че разцепили книгата на три части, събрани отново в една доста по-късно.
