По следите на Индиана Джоунс: Как се роди една легенда?
Федора, кафяво яке, ударът с камшик и чаровна усмивка, криеща леко кървящата долна устна – само толкова ни трябва, за да се появи в съзнанието ни образът на може би най-известния и обичан археолог на света – Индиана Джоунс. Директно започваме да си тананикаме една от най-разпознаваемите мелодии във филмовата индустрия, дело на Джон Уилямс, и се чудим как са минали повече от 40 години, откакто за първи път Харисън Форд влиза в обувките на Индиана Джоунс – име, което се е превърнало в синоним на думата приключение. Началото на тази сага е в далечната 1981 с филма Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот, а тази седмица се отправяме към кината с усмивки и лека тъга, защото ни очаква петото и последно приключение от франчайза: Индиана Джоунс и реликвата на съдбата.
Преди обаче да си зададем големия въпрос: достоен ли е завършекът на историята и за добро ли се сбогуваме с вече побелелия и сбръчкан, но все още толкова чаровен Инди, ние, в духа на любимия ни археолог, хвърляме сериозен поглед в миналото. Слагаме федората, грабваме лупата, пускаме саундтрака на филма и се връщаме в 70-те, за да потърсим отговор на въпроса как се роди един от най-големите филмови франчайзи.
Една идея, двама гении и още повече препятствия
Първоначално замислена и създадена от Джордж Лукас, идеята за това, което ние в момента познаваме като Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот, се появява през 70-те години на миналия век и корени в любовта на режисьора към серийните филми, излъчвани в кината в първата половина на ХХ век.
Като тийнейджър Лукас прекарва съботите си в Модесто, Калифорния, в киносалона, където се наслаждава на т.нар. филмови сериали. Тези късометражни филми се прожектират в последователен ред, наподобяващ епизодичен формат, и разглеждат различни герои, които се впускат във всякакви луди приключения. Вдъхновен от спомена за любимите си събития, Лукас решава, че е време и той да създаде собствен герой, който да се впусне в още по-вълнуващи и необичайни приключения от тези, които той е гледал като тийнейджър.
Първият, който научава за тази идея, е Филип Кауфман, към когото Лукас се обръща с идеята да създадат заедно една невиждана досега на големия екран приключенска история. Кауфман е този, който въвежда някои от най-ключовите елементи във филма като реликвата, преследвана от безименния (на този етап) археолог. Партньорството му с него обаче се оказва първата пречка в създаването на историята, защото Кауфман напуска проекта, за да напише сценарий за Клинт Истуд, и оставя Лукас сам. Минават години от тази случка, преди Лукас да се заеме с идеята за Индиана Джоунс отново и да потърси творческото участие на друг режисьор.
В края на 70-те името на Лукас се превръща в нарицателно за успех в света на киното, след като първата част от космическата му сага Междузвездни войни излиза в кината и се е превръща в един от най-касовите филми в историята до този момент. Не само той е сред имената, успели да пробият в индустрията шеметно, Стивън Спилбърг, с когото са си приятели от години, също се нарежда сред режисьорите, чиито успехи започват да се редят един след друг. През 1975 Челюсти постига истински фурор в бокс офиса, но и извън него, в резултат на което всички погледи се насочват към младия режисьор и това какъв ще е следващият му проект. (параграфът се повтаря два пъти?)
Трудно е да се повярва, че една „случайна“ среща е това, което пали искрата в проекта отново и ражда едно от най-емблематичните партньорства, но точно това се случва през 1977 г. По време на почивката си в Хавай Лукас се среща със Спилбърг (почивка, която се е превърнала в ежегодна традиция за двамата режисьори оттам нататък). В задълбочен разговор създателят на Междузвездни войни споделя, че планира серия от филми, които да върнат тръпката от приключенския жанр, докато Спилбърг желае да работи по проект, сходен с историите на Джеймс Бонд, но без силно технологичния елемент. В момент на спонтанност Лукас споделя със Спилбърг, че има перфектната идея: Похитителите на изчезналия кивот, и това дава начало на тяхното партньорство.
Първата спънка по пътя се оказва името на героя, дал името на филмовата поредица. Трудно ни е да си представим, че чаровният и решителен професор Джоунс е можело да се бъде професор Смит или още по-малко, че неговото име няма да е Индиана. За известно време такава е била реалността, преди Лукас да се пребори и за двете имена. Интересното е, че всъщност Индиана е името на кучето на Лукас (традиция, която ще последва и продължението на филма, в който Спилбърг кръщава един от героите на собственото си куче). Същото куче по-късно вдъхновява режисьора да създаде Чубака в Междузвездни войни.
Да се открие нов сценарист се оказва не толкова трудно, колкото дуото е смятало – Спилбърг предлага Лорънс Каздън и Лукас бързо се съгласява с избора, като в рамките на три дни тримата успяват да направят първи пробиви в сценария и да очертаят главната история. Измислянето на историята се оказва обаче лесната част, оттам насетне следва много каменист път. Веднъж завършен, сценарият среща много съпротива и пречки в това да бъде продаден. Студио след студио отказват на Спилбърг и Лукас амбициозния проект, който е трябвало да струва близо 20 милиона и да включва най-впечатляващите екранни каскади в Холивуд до момента. Отнема време, но Paramount Pictures се съгласява да застане зад проекта и с това започва търсенето на перфектния Индиана Джоунс.
За феновете на франчайза не съществува свят, в който Харисън Форд не е този, който бяга от големия камък или гордо спасява дамата в беда, но за известно време актьорът Том Селек е прикрепен към проекта. Макар Спилбърг да предлага Форд първоначално, Лукас отхвърля идеята, защото не иска да е от онези режисьори, които работят само с един актьор, а на този етап Форд е работил с него както в Американски графити, така и в Междузвездни войни. Предварителен ангажимент на Том Салек към сериала Magnum P.I. се оказва причината Селек да напусне проекта и Форд да се прикачи към него. Бързо последват и другите имена – Карън Алън в главна женска роля, Джон Рис Дейвис (предложена на Дани Девито), Пол Фрийман и така цялата банда се събрала.
Съвсем очаквано с началото на снимките, които изискват работа в четири държави и три различни континента, проблемите започват да изскачат един след друг от само себе си. По време на снимките в Тунис почти всички от актьорите и снимачния екип се разболяват, а дори в здравите си дни те са принудени да работят на температури, надвишаващи 50 градуса. В относително безопасните студиа във Великобритания условията не са по-лесни, макар и по други причини. Една от тях е свързана с нуждата от някои по-нетрадиционни статисти – хиляди змии за емблематичната от филма сцена. Снимки с тарантули и с маймуна, която хапе почти всеки от актьорите, се оказват част от ежедневието на снимачната площадка. Добавяйки и желанието на Форд да прави сам почти всички каскади, включително бягането от огромния търкалящ се камък (който, макар и направен от друг материал, е не по-малко опасен), работата по продукцията се оказва почти толкова вълнуваща и опасна, колкото действието в самия филм.
20 милиона и 73 снимачни дни по-късно настъпва времето за постпродукцията, за която Спилбърг кани Майкъл Кан, с когото си е партнирал и преди, и Джон Уилямс, който седи зад музиката на всеки един от предишните му проекти. И двамата получават номинации за Оскар в резултат от работата си, а Кан печели и своята категория.
Пуснат на 12 юни в малко над 1000 киносалона, Похитителите на изчезналия кивот се превръща в истински хит в САЩ и в най-касовия филм за годината, а облеченият в кафяво яке и шапка с широка периферия археолог се превръща в едно от най-разпознаваемите лица на киното.
Да се превърнеш в легенда – по пътя на трилогията
Идеята за трилогия не плаши Лукас, защото историята на Инди от самото начало е планирана като повече от единична поява на екрана. За Спилбърг обаче това е нещо ново. Режисьорът на този етап не се е сблъсквал с трудностите на едно продължение, но бързо му става ясно, че след успеха на първия филм втора и трета част са не просто опция, а необходимост.
С Индиана Джоунс и храмът на обречените франчайзът поема по по-мрачен път и това се оказва риск, който не се отплаща напълно. Най-голямата заплаха за продълженията е, че няма как да се харесат на всекиго. В единия случай следват упреци, че историята не е достатъчно оригинална, ако следва същия модел, но с различни сцени. Ако тонът на филма е радикално променен, феновете на оригинала, които желаят да повторят преживяването, но с различна главна женска роля и различен злодей, пък може да се окажат разочаровани, коментира Спилбърг след режисирането на втората част от франчайза.
По-сериозният тон на филма, темите, които засяга, както и на моменти по-страшните сцени се превръщат в причината много деца да напускат киносалоните. Освен критика към липсата на адекватно възрастово ограничение филмът среща и остри коментари за това по какъв начин са представени етническите малцинства – така той среща неочаквана съпротива и лоши отзиви при излизането си. И въпреки това се радва на голям успех – още в първия си уикенд той събира близо 13 милиона зрители и се превръща в третия най-касов филм за 1984. Не само това, но Храмът на обречените продължава да събира номинациите на Академията, а успехът означава само едно – трети филм трябва да има.
Не е изненадващо, че след пречките на последния Спилбърг решава да се върне към посоката от Похитителите на изчезналия кивот и да заложи на повече хумор, лекота и онзи чар и остроумие, което Инди притежава. Работата по Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход започва още през 1985 г., като тогава той е обявен и за последния филм от историята на обичания археолог (нещо, което ние знаем, че е само временно).
Първоначалните идеи около проекта са свързани с обитавана от духове къща, но поради много прилики с Храмът на обречените и желанието за не толкова тежък филм идеята се отхвърля. Идеята, която се ражда след това, е свързана със Светия граал, но тя бързо е отхвърлена заради асоциациите с филми като Monty Python, а и фактът, че кивотът на завета от първия филм е реален артефакт, а Граалът е по-скоро митичен обект. И все пак след много лутане между идеи дуото се спира точно на него, като най-голямата новост във филма е появата на бащата на Инди, в чиято роля влиза Шон Конъри.
Подобно на предишните филми, преди да започне снимачният процес, отнема време, в което продукцията търси правилния сценарист, като в началото към проекта е прикачен Крис Кълъмбъс (Сам вкъщи, Хари Потър и философският камък), но в крайна сметка за сценарист на филма е избран Джефри Боъм. Завършването на първия сценарий, през убеждаването на Шон Конъри да влезе в ролята на бащата на най-известния археолог в света, до традиционните за поредицата снимки на най-екзотичните места по света отнемат близо 4 години.
На 24 май 1989 е премиерата на Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход, която успява да отбележи най-големия седемдневен старт в историята на киното с приходи от близо 50 милиона. Въпреки силната конкуренция от други продължения в летните месеци, като поредната част от поредицата за Джеймс Бонд или Ловци на духове 2, филмът става втория най-популярен филм за годината, победен единствен от Тим Бъртъновия Батман. Залагайки на работещите елементи от първия епизод и химията между Конъри и Форд като баща и син, Последният кръстоносен поход се превръща в истински успех. С Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход феновете на поредицата си вземат довиждане с археолога.
(Не)исканото продължение – проклятието на сценария
През пролетта на 2007, или с други думи 18 години по-късно, става ясно, че се готви продължение на поредицата и че поне още веднъж ще се завърнем в света на Индиана Джоунс. Сред новината за новия филм е името Шая Лабъф, който е прикачен за Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп. Още с излизането на новината се разбира, че макар Спилбърг да се завръща на режисьорския стол, ни очаква много по-различен филм. Този път приключението се развива в края на 50-те, а тонът на филма отразява типа научнофантастични филми от онази епоха, съсредоточена върху страха от извънземните и ядрената война, като в ролята на злодеите влизат съветските военни сили. С официалните новини за филма онова сбогом, което феновете си казват през 1989, се превръща в „до нови срещи“.
Индиана Джоунс е световен феномен в поп културата, но само истинските фенове на поредицата знаят колко голяма всъщност е новината за предстоящия проект. Още с излизането на последния филм от трилогията през 1989 се носят слухове за четвърта част. Според Лукас причината за късната поява на такъв проект е това, че се е търсил правилният сценарий. Макар и да не е нечувано в Холивуд един проект да се намира в „ада“, или с други думи – в креативен застой, пленителната история около сценария на четвъртия Инди е достойна за собствен филм по реални събития.
Първите слухове за проекта се появяват още в средата на 90-те, когато Лукас е изпълнителният продуцент на сериала Хрониките на младия Индиана Джоунс, а сценаристът Джефри Боам работи по таен проект. В края на 90-те обаче Лукас избира да се завърне в друг, създаден от него свят – този на Междузвездни войни, и бързо става ясно, че времето на Индиана Джоунс не е дошло. Въпреки това само няколко години по-късно, скоро след успеха на Шесто чувство, името на М. Найт Шаямалан започва да се спряга с потенциалната четвърта част, включително режисьорът споделя, че са се провели начални преговори за работа по проекта със Спилбърг, преди слуховете да утихнат.
След известен застой през 2002 от Variety съобщават, че Франк Дарабонт, сценарист на Зелената миля и Изкуплението Шоушенк (както и на Младият Индиана Джоунс), е нает да напише сценария с планирана премиера за лято 2005 г., но това също не се случва. В следващите години още няколко сценаристи са свързани с проекта като Джеф Нейтънсън, който седи зад Хвани ме, ако можеш, преди финално задачата да отиде в ръцете на Дейвид Кеп.
Продукцията не успява да избегне проклятието, обхванало сценария, и макар да се превръща в най-успешния филм от поредицата откъм приходи, критиката и феновете остават разочаровани от най-новото приключение на Инди. В Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп той губи много от чертите, които го правят толкова емблематичен. Още един негативен аспект, който стряска почитателите на поредицата, са компютърно анимираните ефекти, нетипични за света на Индиана Джоунс – до този момент той разчита главно на практическите ефекти и невероятни приключенски и напоени с екшън сцени.
Така най-очакваното завръщане на един любим на поколения герой е прието с всеобщо огорчение и поставя въпроса дали се нуждаем от още едно приключение, или е време да се разделим с Харисън Форд в ролята на Инди завинаги.
Едно последно сбогом
Годината е 2023 и са минали 15 години, откакто за последно сме видели Харисън Форд с кафявото яке, федората и камшика в ръка на големия екран. Колкото се вълнуваме, толкова и ни е страх да се потопим във вече наистина финалното приключение на побелелия, пенсиониращ се от университета, но винаги готов за ново приключение Индиана.
Индиана Джоунс и реликвата на съдбата е първият, с който Стивън Спилбърг и Джордж Лукас не са обвързани креативно, като този път на режисьорския стол застава Джеймс Манголд (Логан). Като за последно действието ни хвърля по средата на съветско-американската борба за надмощие над Космоса. Прясно пенсионираният професор Джоунс, готов да се отдаде на почивката, се оказва в епицентъра на търсенето на опасна древна реликва. В необичаен тандем със своята кръщелница Хелена, Инди трябва да се хвърли в едно последно приключение и да изпревари бившия нацист (Мад Микелсен) в откриването на липсващото парче от артефакта, способен да промени курса на историята.
Трудно е кажеш сбогом на герой, с когото си живял десетилетия, но Индиана Джоунс и реликвата на съдбата изпраща Инди подобаващо. Петият и последен филм от франчайза ни посрещна с всичко онова, което обичаме от поредицата – невероятни гонки, моменти на хумор, един запомнящ се и абсурден злодей и немалко познати лица. Макар на моменти историята да навлиза прекалено дълбоко в измеренията на невъзможното и магичното, филмът през повечето време успява да предаде онова Инди усещане. Да чуем знаковото „та-та-да-та-тада-да“ още веднъж ни кара да се усмихнем и да си припомним за последно за всичките онези приключения, в които сме се хвърлили през годините с Индиана Харисън Джоунс Форд.
Проверяваме къде можем да гледаме Индиана Джоунс и реликвата на съдбата тук.
