ARCHIPELAGO | Стратос Калафатис

Гръцкият фотограф Стратос Калафатис ще гостува на Галерия Синтезис за втори път след 2022 г., когато представи изложбата Атон/ Цветове на вярата. Този път фотографиите му ни отвеждат към Егейско море. В проекта Archipelago, по който Калафатис работи в периода 1998-2018 г., то се превръща в сцена на едно лично визуално пътешествие, в което географията постепенно отстъпва място на преживяването.

Показан за първи път по повод участието на Гърция в 10-ото Венецианско архитектурно биенале през 2006 г., проектът изследва концепцията за Егейския архипелаг като „воден град“ – идея, вдъхновена от историка Руджеро Романо. Вместо да документира островите като туристически дестинации или архитектурни обекти, Калафатис насочва погледа си към онова, което ги свързва: морските маршрути, корабите, хоризонтите и самото пътуване.

Archipelago не разказва за обитаването на островите, а за състоянието на постоянно придвижване между тях. Корабите се появяват като крехки следи в необятността, палубите се превръщат в театрални сцени на очакване, а прозорците и илюминаторите отварят поглед към пространства, в които близкото и далечното, материалното и метафизичното непрекъснато се преплитат. Морето тук е едновременно реалност и символ – място на срещи и раздели, на свобода и изолация, на памет и забрава.

За Калафатис това е и дълбоко личен проект. Роден в Кавала – най-северното пристанище на Егейско море – той израства със звука на морето, с историите на своя дядо моряк и с усещането за безкрайното присъствие на водата. Десетилетия по-късно фотографът се завръща към същите маршрути, за да проследи не само пространството на Архипелага, но и собствените си следи в него.

Работата на Стратос Калафатис се отличава с рядка отдаденост към фотографския процес – продължително наблюдение, изследване на място и търпеливо изграждане на образа. В неговите фотографии предварителната подготовка и непредвидените моменти съществуват в деликатен баланс. Познатият пейзаж на Егейско море е освободен от клишетата на туристическата иконография и се разкрива като пространство на съзерцание, в което ежедневното и вечното, видимото и скритото съществуват едновременно.