Колкото по-голяма е стената, толкова повече свобода имаш | Mr Cenz | Българска версия

*For the interview in English – follow this LINK.

Повече от 25 години британският художник Mr Cenz развива собствен визуален език, повлиян от графитите, живописта, фотографията, архитектурата и абстракцията. Мащабните му стенописи съчетават фотореалистични портрети със сюрреалистични форми, прецизни линии и футуристични композиции, които сякаш се разтварят в архитектурата около тях.

Централно място в работата му заема човешката фигура и особено образът на жената – нейната сила, индивидуалност и присъствие се превръщат в част от тези мащабни, въздействащи композиции. Подходът му непрекъснато се развива – от детайлните и силни портрети към все по-абстрактни произведения, в които на преден план излизат формата, ритъмът и движението.

Този септември Mr Cenz пренася отличителния си стил в София като част от Sofia Urban Art 2026 (26 – 27 септември 2026) организиран от Sofia Graffiti Tour, с подкрепата на Посолството на Великобритания в България. Разговаряхме с него за развитието на визуалния му език, връзката между човека и архитектурата, баланса между детайла и абстракцията и важността постоянно да търсиш нови посоки в работата си.

Развил си изключително разпознаваем стил, който се намира някъде между графити, абстракция и сюрреализъм. Откъде започна този визуален език?

Това е нещо, което се развива в продължение на много години, чрез експерименти с различни медии, материали и форми на изкуството. За мен индивидуалността винаги е била неразделна част от това да бъдеш графити артист, затова постоянно съм се опитвал да разширявам границите и да търся нови посоки. Този начин на мислене остана с мен през цялата ми кариера.

През последните 25 години стилът ми се развива органично под влиянието на безброй преживявания и вдъхновения – от графити, живопис, илюстрация и графични техники до фотография, архитектура и по-абстрактни форми на изкуството. Винаги ми е харесвало да взимам елементи от различни места и да ги комбинирам по неочаквани начини. Мисля, че именно оттам идват по-сюрреалистичните и абстрактни характеристики на работата ми – да оставяш различни идеи, форми, текстури и гледни точки да се сблъскат и от този процес да откриваш нещо ново. Вместо съзнателно да се опитвам да изградя разпознаваем стил, се фокусирах върху това да развия собствен визуален език чрез много работа, експерименти и постоянно предизвикване на самия себе си.

Мисля, че най-важното е творбата да изглежда като моя. Всеки етап от кариерата ми, всяко влияние и всеки експеримент са добавили нещо към визуалния език, който имам днес. Той все още се развива и именно това постоянно движение напред продължава да прави работата ми интересна за мен.

Твоите стенописи често изглеждат така, сякаш се трансформират или разтварят в заобикалящата ги среда. Какво те привлича в идеята да смесваш човешката форма с пространството и архитектурата?

Мисля, че истинският стрийт арт винаги трябва да отчита пространството, което заема, и да реагира на него. За мен един стенопис не трябва просто да бъде поставен върху стената – той трябва да изглежда свързан с архитектурата и средата около себе си.

Харесва ми да си играя с мащаба, перспективата и човешката форма, като оставям отделни елементи от творбата да се сливат или взаимодействат с пространството наоколо. Когато архитектурата стане част от произведението, се създава по-потапящо и неочаквано преживяване за зрителя.

Именно това взаимодействие според мен прави стрийт арта толкова силен – творбата се превръща в част от мястото, вместо просто да стои върху него.

Работата ти понякога изглежда почти дигитална или футуристична, въпреки че е създадена ръчно върху стена. Какво е мястото на технологиите и дигиталната култура в творческия ти процес?

Ироничното е, че всъщност изобщо не съм дигитален артист и не съм особено добър с компютрите. Работата ми е много практическа и е дълбоко свързана с физическото рисуване върху стени. Въпреки това винаги съм бил силно повлиян от графичното и дигиталното изкуство, особено от остротата, прецизността и чистите линии, които са характерни за тях.

Когато рисувам, се опитвам да пренеса част от този визуален език в един много физически процес, като запазя формите ясни и контролирани. Футуристичната страна на работата ми също идва от ранните ми влияния от британските графити, които често имаха много космическо, почти извънземно усещане и специфичен футуристичен заряд.

Така че, макар на пръв поглед работата ми да изглежда дигитална или компютърно генерирана, има нещо съвсем умишлено в това тя да бъде създадена изцяло на ръка. Харесва ми този контраст между футуристичната естетика и един много традиционен, физически начин на създаване на изкуство.

Как решаваш колко детайли са необходими на един мащабен стенопис? Има ли момент, в който добавянето на още детайли започва да работи срещу самата творба?

Да, разбирането колко детайли са необходими за една голяма стена е нещо, което се научава с времето. Много е важно постоянно да се връщаш назад и да поглеждаш творбата от нивото на земята, за да провериш как изглежда от реалната гледна точка на зрителя.

Създаването на детайли е част от самия процес на рисуване и независимо дали те ще бъдат видими или не, аз ги правя по един и същи начин. А да разбереш кога един стенопис или картина е завършен е нещо, което можеш да научиш единствено чрез опит, проби и грешки.

Много лесно е да прекалиш с детайлите и в един момент да изгубиш същността и енергията на творбата.

Какво ти дава рисуването в такъв огромен мащаб, което не можеш да получиш, когато работиш върху платно или хартия?

Колкото по-голяма е стената, толкова повече свобода имаш и толкова повече можеш да развиваш стила си. Освен това всяка голяма стена е възможност да създадеш нещо наистина специално и силно, което носи уникално усещане за постижение.

Разбира се, големият мащаб може да бъде и ограничаващ заради времето. Често ти се иска да направиш още много неща, но физически се изтощаваш, а графикът ти просто не го позволява.

След толкова години развитие на стила ти как избягваш да се повтаряш?

При всеки стил трябва да го притежаваш и да го развиваш постоянно, за да го правиш все по-сложен и напреднал, така че другите да не могат просто да го копират.

Трябва също да си наясно със своя път и развитието си и да продължаваш напред, като експериментираш с нови теми и композиции. В работата ми често има препратки към миналото и към предишни творби, но като цяло предпочитам да съм фокусиран върху визията си за бъдещето.

Какво те вдъхновява в момента – визуално, музикално, културно или по друг начин?

В момента работата ми става все по-абстрактна, а абстракцията винаги е била моята първа любов. Опитвам се да опростя нещата и да оставя портретите почти да се разтворят в композицията, така че фокусът да падне върху линиите, формите и цялостната структура. Напоследък ми е интересно да работя и с едноцветни и монохромни композиции. Понякога е много важно да се отдръпнеш от цвета и детайла и да се фокусираш единствено върху чистата форма на стила си. Това ти позволява да разбереш какво прави една творба работеща в най-семплата ѝ форма.

Музиката също е постоянен източник на вдъхновение. Аз съм DJ и продуцент и музиката винаги е била дълбоко свързана с визуалната ми работа. Мисля за ритъм, движение и енергия по сходен начин, независимо дали създавам музикално парче или композиция.

От културна гледна точка работата ми винаги е била свързана с единството и празнуването на хората от различни среди и етноси. Интересува ме да откривам универсалната красота в различията между нас и да създавам творби, които са приобщаващи и могат да се свържат с хората на чисто човешко ниво.

Ако разполагаше с неограничено голяма стена, неограничено време и пълна творческа свобода, какво би искал да нарисуваш?

На този етап бих създал много експериментална абстрактна композиция с множество пластове. Един от недостатъците на този етап от кариерата е, че не ти остава много време да експериментираш и да изпробваш нови неща, защото си постоянно зает с поръчки и ангажименти. Именно затова е важно да правиш колкото се може повече такива експерименти, когато си млад.

*Международният фестивал за съвременно градско изкуство Sofia Urban Art е организиран от културната организация Sofia Graffiti Tour. Събитието е част от Календара на културните събития на Столична община и е съфинансиранo от фондация Лъчезар Цоцорков. Осъществява се с институционалната подкрепа на Столична община – район Триадица, Посолството на Кралство Нидерландия в България, Посолството на Кралство Испания в България, Португалския културен и езиков център Камойш София, Полския институт в София, Посолство на Кралство Дания в България, Посолството на Великобритания в България и Посолство на Индонезия в България.

За повече повече информация за фестивала, участници и програма, следим социалните мрежи на Sofia Graffiti Tour и страницата на събитието.