Първоначално | Явор Костадинов

Неотдавна човешкият вид обитава Земята. Ако вземем предвид цялото съществуване на планетата и го приравним на двадесет и четири часа – хората се появяват в последните няколко секунди. Дълго ни е нямало, дълго няма и да ни има.

Представи за далечното бъдеще на човека и неговата цивилизация отдавна съществуват. Ами ако изобщо не стигнем дотам? Ако се окаже, че се налага да си тръгнем идния четвъртък следобед? Вероятно пустото и първоначално състояние на Земята ще бъде и нейно бъдеще.

Първо ние, после всички наши приятели и подопечни от други видове, с които тъй тежко се отнасяме, също ще си тръгнат. Може самите ние да сме причината за края – неразбирайки общия ред на нещата, водени от хюбрис и стремеж към контрол. А може би завесата ще падне тихо, дръпната от нещо, за което дори не сме подозирали.

Далеч от черногледство, изложбата търси образи на натурата без човека – преди, а и може би дълго след неговото време. Не такава, каквато я познаваме през нашия опит, но еднакво динамична – сурова и стихийна.

Флуидни, елементални и абстрахирани, образите се отказват от мащаба и съотнасянето с човешкия свят. Те могат да бъдат възприети като неутрални, заплашителни или носещи покой.

Представянето цели да бъде моментен повод за размисъл и отрезвяване – за нашите лимити и стремеж към контрол, за мястото ни в природата, а не над нея, за бягството от баналността и за чувството за чудо. За мисленето отвъд конвенционалните времеви рамки и за онова първоначало, което е било някога и което някой ден може би ще се завърне.