Сънят на аргонавта или другото плаване на Атанас Хранов | Изложба
Изложбата е представена от известния писател, поет и драматург Александър Секулов, който съвместно с Атанас Хранов създава поредица от колекции, чийто главен герой е художника. Александър Секулов свързва последните произведения на Атанас Хранов с мита за Златното руно:
Какво друго би могъл да сънува един аргонавт, освен златното руно? Освен онези блестящи златни люспи, които покриват със слава името му? В новата изложба на Атанас Хранов пътят е извървян, руното е похитено, историята – разказана, корабът Арго – изваден, за да гние на сушата.
И само тревожния му капитан от време на време нарушава покоя му и се качва на мостика, за да сънува: онова, което е било и което никога повече не ще да бъде. И ако на носа на дървените кораби са слагали женски фигури,
които да го водят в дългия път, то но носа на този кораб стои самата фигура на капитана, обърната назад.
Готов да се отправи в дълго плаване, но не към бъдещето, а към миналото. Да извика отдавна разпилените по света свои моряци – име по име, съдба по съдба. Да се изправи отново срещу всички свои страхове и чудовища, които някога е победил с лекота. Не за да ги победи отново, а за да ги разбере и приеме. Това второ плаване вече е срещу самия него. Умореният от победи капитан призовава на палубата на легендарния си кораб всичко онова от което е направен един човек: илюзиите, копнежите, самотата, страховете, победите и пораженията. Верният екипаж, който никога няма да го изостави. И няма значение, че мачтите са поломени, дървената обшивка – пробита, веслата – счупени, платната – прокъсани. Онзи, който е тръгнал да събере златното руно на собствения си живот, вижда корабът му смело да напуска пристанището, за да се прегърне със следващата буря.
