След образа | Йоана Тужарова

Какво остава, когато образът се разпадне? Когато формата престане да бъде представяне и се превърне в енергия, в перцепция, в светлинна следа, в напрежение между тяло и пространство?

След образа предлага скулптурата като състояние отвъд видимата завършеност. Тук обектът не е финален резултат, а момент в процес – временна конфигурация на материя, електричество и възприятие. Светлинната инсталация и неонът не функционират като ефект или декорация, а като носители на структура. Те изграждат, прекрояват и дематериализират архитектурата, превръщайки пространството в активно поле.

В работите на Йоана Тужарова светлината чертае граници, които едновременно изграждат и разтварят обема. Неоновата линия е едновременно рисунка и конструкция – тя създава контур без маса, форма без тежест. Скулптурата не стои в пространството, а го активира и затопля. Тялото на зрителя става част от този процес: движението променя възприятието, а възприятието завършва формата.

Контекстът на галерията носи особена тежест тук. Паметта за Васка Емануилова, с нейното усещане за пластическа концентрация и вътрешна енергия, създава напрежение между плътното и ефимерното. Ако модерната пластика утвърждава масата като носител на смисъл, След образа предлага светлината като нова плът – електрическа, променлива, времева.

Архитектурата тук не е фон, а активна система. Ъглите, височините и празните обеми се превръщат в резонатори на светлината. Пространството започва да функционира като мембрана, в която всяко трептене се усеща телесно от зрителя. Скулптурата се случва не пред нас, а около нас.