Структури | Иван Христов [1900 – 1987]
58 изложби в Европа. Стига толкоз. Доволен съм, че живях, че бях млад, че оставих картини… Не е хубаво човек да се стреми към невъзможното, когато остарее. Оправдано е само изкуството, което се твори с вдъхновение, с настроение. Художникът не трябва да упражнява насилие над себе си. Но трябва да е всеотдаен – да живее и твори с цялото си същество… Животът не е удоволствие. Цветовете са удоволствие. Живописта започва с цвета и завършва с мъдростта. А остава само онова изкуство, което съдържа мъдрост. Изкуството е вечната трайна следа на човека.
Това казва Иван Христов в едно от последните си интервюта. Изминал е почти половин век от последната мащабна изложба на художника в София в залите на СБХ през 1980 г. След тазгодишната изложба с картините му в Националната галерия, Галерия Лоранъ поема щатефата и приема Структури между стените си.
Акцент на изложбата са непоказвани ранни творби. Те ни позволяват да надникнем в началото на един дълъг творчески път. Виждаме как се е изграждал авторът, как се е променял неговият поглед и как постепенно е формирал свой собствен разпознаваем художествен език.
Пейзажистът Иван Христов е творец, носил България в себе си по много личен, почти съдбовен начин. Тази връзка с родната земя не е просто тема в неговото творчество, а лична съдба и вътрешна принадлежност. Това има своето продължение и в живота му. Иван Христов е дарил повече от 60 свои картини на Велико Търново и Трявна, с което те стават част от културното наследство на двата града.
Още в ранните му творби вече се открояват характерни особености в неговия подход към пейзажа – вниманието към пространственото изграждане, тоналните отношения и светлината, както и стремежът да предаде не само видимия образ на природата, но и нейният преходен облик. Структурните пейзажи при него се превръщат в цялостна пластична система, в която пространството, тоналните решения и ритъмът на формите, както и характерният му живописен почерк изграждат особено съчетание на драматизъм и хармония.
