Терминът вотиви се извежда от латинската дума ex-voto и на български най-общо означава вричане, оброк. Думата се използва както за акта на самото обричане или обещание, така и за обречения предмет. Почти всичко, без оглед на размер, тегло, форма, а понякога и функции, може да се превърне в оброк, ако е посветено на бог/ божества. Този начин на поднасяне на дар на боговете, съчетан с молба, води началото си още от неолита и е един от начините за установяване на пряк контакт с божеството. От подобни традиции са останали само спомени и артефакти, които могат да се видят в различни музеи по света, но практиката все още е жива и днес. И като във всяка традиция, и в тази в хода на времето са настъпили различни промени и трансформации. Откъдето идва подтикът да се издирят вотивите в колекциите на българските музеи и да се представят за първи път заедно пред публика.