От броя | Съвременното изкуство като огледало към настоящето: БУНА

Третото издание на най-мащабния фестивал за съвременно изкуство в България променя представите ни за технологии, идентичност и бъдещето на творчеството

Текст: Йоана Мирчева
Снимки: Денислав Стойчев

Стотици творби, 28 изложби, 150 участници от цяла България и чужбина – цифрите зад фестивал БУНА впечатляват, но истинската му сила се крие в способността да превърне Варна в епицентър на съвременното изкуство. Фестивалът поставя смели въпроси за бъдещето на творчеството в епохата на изкуствения интелект. 

Тазгодишното издание на БУНА донесе френски отпечатък благодарение на партньорството с Посолството на Франция и Френския институт. Куратори на изданието са френските експерти Каролин Арюеро от Министерството на културата на Франция и Боряна Петкова – базираната в Париж пърформанс артистка и носител на награда БУНА за 2024 г., а патрон на фестивала е Н. Пр. Жоел Мейер, Посланик на Франция в България.

Интересна комбинация се получава с регионалната перспектива, произтекла от учредяването на първата по рода си Балканска награда за съвременно изкуство – инициатива на Фондация „Зингер-Захариев”, реализирана в партньорство с БУНА. С усилването на глобализиращите фактори е все по-трудно да се говори за регионална идентичност отвъд битовите фактори. Но именно тези предизвикателства – по-малкото финансиране, по-слабо формираните пазари за изкуство и липсата на адекватни политики за развитие на културата – предизвикват артисти и организации да бъдат изобретателни. „Може би именно тази изобретателност е един дефиниращ региона фактор”, разказват от организационния екип, споделяйки впечатления от тазгодишната БУНА обиколка през Балканите в 4 държави. Множеството хитроумни стратегии, които арт продуценти и художници прилагат, за да реализират своята артистична визия, се оказват истинската сила на региона.

Тази година БУНА е all about new media art. Предложенията, постъпили през отворената покана, са почти изцяло дигитални и технологични творби, преминаващи границите на дисциплини, жанрове и подходи. Видимо изкуственият интелект е интегрална част от тези процеси, превръщайки се в медия и инструмент за творческа работа, а не в заместител на художествените умения. Сред най-интересните произведения е една фикционална „майка“ – AI бот, създаден да персонифицира нещата, които майките казват. Нетипично е, че точно AI създава връзка между зрител и изкуство, засилвайки ролята на зрителя в общото преживяване.

Дори визуалната кампания на БУНА, създадена от Карадайм студио, е изцяло подготвена с изкуствен интелект – практическо доказателство, че новите технологии вече са неразделна част от съвременното творчество.

Как да изненадаш публика, пренаситена от провокация и мащабност? Отговорът на БУНА е в баланса и многогласието вместо в една или две много скъпи и ефектни инсталации. Съвременното изкуство се дефинира най-вече от своята актуалност – то говори на публиката по теми, които са вълнуващи, провокиращи, но най-вече релевантни.

„Съвременното изкуство е вид огледало към настоящето, като никак не се гарантира, че погледът в него ще бъде приятен”, споделят организаторите за философията зад подбора на произведения.

Варна не е случайно избрана за домакин на БУНА. Дом на множество фестивали в различните жанрове на изкуството, но още по-важно – тя е първоизточникът на съвременното изкуство у нас от далечните 80-те години на миналия век. В този смисъл БУНА представлява дългоочаквано завръщане на съвременната сцена в морската столица и активно събира публика от цялата страна и чужбина.

За реализацията на тази амбициозна визия в рамките на БУНА се провежда конференция с темата на изданието Откритие и другост в ерата на 5.0, включваща множество експерти от Европа, Балканите и България. Целта е задълбочена професионална дискусия за новите измерения на изкуството и респективно човешката култура.

Третото издание на БУНА е истинска селекция от „бъдещето” – бъдеще, което вече е тук и изисква нови начини за осмисляне на творческите процеси в един свят, където думите „иновация“ и „уникалност“ все повече се дефинират от адаптивността на артистите.