Богът на касапницата

През 2005 френската актриса и драматург Ясмина Реза има шест постановки и Тони за най-добра пиеса за своята Арт, но „ужасно съм уморена и не ми се пише повече“ е отговорът й на поканите за нова.

Скоро обаче тя връща думите си назад: „Един инцидент в живота на моя 13-годишен син се оказа невероятна тема. Негови приятели се сбили, единият дори счупил зъб на другия. Няколко дни по-късно срещнах майката на пострадалото момче, а тя започна да се оплаква: „Можеш ли да си представиш, родителите (на момчето, нанесло удара) дори не ми се обадиха?“ Какво щеше да стане, ако бяха? Пиесата на Реза (с Тони и награда Сезар за най-добър филмов сценарий, режисиран от Роман Полански) среща двете привидно цивилизовани двойки от средната класа на камерна сцена под режисурата на Антон Ургинов. Сдържаните и любезни отношения постепенно се изострят в безразсъдни, грозни и агресивни реплики, а алегорията с обществото ни става все по-ясна, докато „иззад маската на благоприличието наднича Богът на касапницата“ – същият онзи, който възпитава децата им зад четирите стени на дома.