Един човек

Един Човек е спектакъл-откровение. Странен е по начина, по който такава е всяка изповед – винаги изненадваща с искреността си. Срещата ни с чуждата изповед е важна заради възможността, която ни дава, за да проверим сами себе си, притиснати от неочакваната дълбочина и точно заради това – задължени да потърсим лични и също толкова искрени и дълбоки отговори.

Самото търсене на тези отговори ни води до усещането за надежда – колкото и да е трудно, възможният отговор е като лъч светлина, извеждащ ни от мрачната самота. И точно такъв е финалът на спектакъла: „Един човек срещнал друг човек. Двамата се прегърнали“. Но тази прегръдка-отговор не идва даром. Преди топлия финал около „единичния“ човек е пусто. Той преминава сам през различни трансформации – кратки, абсурдни, комични, объркващи, странни, болезнени, срамни, неудобни, тъжни, наситени…