Миналото на Земята и бъдещето на човечеството според Лиу Цъсин
Големият китайски фантаст Лиу Цъсин е деветкратен лауреат на китайската национална награда за фантастика Галакси, носител на награда Хюго за 2015 година, награда Локус за 2017 и престижния приз за научна фантастика Артър Кларк за 2018. Авторът посочва именно Кларк за свое артистично вдъхновение и влиянието на прочутия английски писател дава своето отражение в стила на Цъсин. Китайският фантаст е същинско явление в съвременната твърда научна фантастика (движение в научнофантастичния жанр, което се отличава с особена точност в научните детайли и достоверни академични обосновки на иначе художествения сюжет).
На 11 май в рамките на Софийския фестивал на науката българската публика се срещна с Цъсин за пръв път. По време на разговора, който се проведе чрез видео връзка на живо, писателят сподели своите мисли за фантастиката, науката, изкуствения интелект, изкуството и перспективите пред човешката цивилизация. Модератор на интервюто беше Александър Попов, а посетителите на фестивала имаха възможност да се срещнат и с преводача на трилогията Земното минало, Стефан Русинов.
Въпреки проблемите с интернет връзката, той успя да отправи немалко задълбочени научно-философски коментари и отдели време да отговори на няколко въпроса от публиката. Връщайки се назад към есето си Историите на науката, Цъсин припомни свое преживяване от 1970 година, когато като дете наблюдава излитането на първия китайски космически спътник. „Тогава осъзнах, че притежавам едно особено умение. Всички свръхголеми и свръхмалки неща и съществувания отвъд човешките възприятия, които за другите хора са просто предълги числа, в моя мозък се явяват като форми, които мога да докосна и усетя. Все едно докосвам дърво или камък“, пише той в текста си, а в разговора с българските читатели добави, че днес темата, която би могла да го развълнува по сходен начин, е изкуственият интелект (ИИ). Наистина, развитието му протича с такава зашеметяваща скорост в наше време, че напомня на нещо, излязло от научната фантастика.
„Той започва да променя нашия живот по неподозирани досега начини. Това ме кара да си мисля, че фантастичните описания в книгите ни вече наистина се превръщат и в действителност“, допълни писателят, като изрази очакванията си както за положителни, така и за отрицателни влияния на изкуствения интелект върху живота на човечеството. Според него трябва да се вземе предвид, че развитието на ИИ ще намери отражение не само в областите на неговото приложение и на информационните технологии, а и в цялостния ни светоглед, нагласи и начин на живот.
За друг пример за подобни научни открития, преобърнали целия свят, Цъсин посочи космотавтиката и авиацията, чието ниво на развитие днес не може да се сравнява със спомените на автора за тях от 70-те. В заключение откриваме, че технологичните постижения, които се явяват научната фантастика, се приближават все повече към нас, но се оказват доста различни от картините, които въображението ни е рисувало преди години.
„Като писател фантаст обаче смятам, че не е постижимо изнасянето на акцентна посока само към развитието на технологиите. Според мен трябва човечеството като цяло да намери един прогресивен начин за развитие, който да е полезен за цялата планета, тъй като в мащабите на Вселената Земята е само една песъчинка, която наричаме свой роден дом. Трябва да се впрегнат всички сили, за да се търси прогрес във всички аспекти на живота и човечеството да просперира“.
Оттам фантастът достигна до друг глобален проблем, актуален за нашето време, а именно отношението между човека и природата, което заема централно място в китайската традиционна култура. Тъй като за тази част на света е типично разглеждането на това взаимоотношение като хармонично взаимодействие, в Китай се заражда представата за необходимостта от опазване на околната среда много по-рано, отколкото в другите цивилизации. Екологичният начин на мислене се появява още в Древен Китай, така че темата продължава да бъде актуална и днес и държавата обръща по-сериозно внимание на начините, по които може да реагира на клматичната криза.
Александър Попов посочи паралела между контрастиращите земни и извънземни цивилизации и разликите между източната и западната култура, между капиталистическото и комунистическото общество, особено що се отнася до фантастиката, но Лиу Цъсин отрече това сравнение, подчертавайки, че в Китай научната фантастика е по-скоро заемка от запада. В дългата традиция на китайската култура никога не се е появила дори наченка на подобен литературен жанр. Именно заради това той обърна внимание, че общите черти между двете са много повече, отколкото са разликите. Спецификата на научната фантастика е в отношението към човечеството като към един монолитен субект, в който различията между отделните държави не са толкова важни. „В този смисъл наистина може да се каже, че научната фантастика е нещо, което е за цялото човечество“, заключи той.
Пред Програмата Лиу Цъсин адресира и предстоящата Neflix адаптация на трилогията Земното минало. Той призна, че въпреки че е включен в процеса на екранизация, неговата роля в предстоящото заглавие е относително малка, но отбеляза, че е изключително впечатлен от резултата.
Сериалът беше обявен още през септември 2020 година и в момента се намира на постпродукционен етап. В него участват имена, които разпознаваме от актьорския състав на Игра на тронове (а това не е изненада, предвид че продуценти са Дейвид Бениоф, Д. Б. Уайс и Александър Уо, работили по култовата фентъзи поредица по романите на Дж. Р. Р. Мартин) – Лиам Кънингхам, Джон Брадли и Джонатан Прайс (според репортаж на The Hollywood Reporter), а към тях се присъединяват и Бенедикт Уонг, Цай Чин, Айза Гонзалез и Джован Адепо.
„Наистина е забележително това, което Netflix са направили. Не мисля, че ще има някакви особени загуби, свързани с екранизацията на моето произведение. Всъщност вярвам, че когато говорим за филмова адаптация на литературно произведение от научната фантастика, тя може само да добави стойност към него. Обрисувайки образите чрез думи, литературата се справя доста по-неуспешно в изграждането на научнофантастичните картини и това е една от по-слабите ѝ страни, докато визуалните изкуства разполагат с много повече инструменти, за да постигнат един чудесен резултат. Аз съм твърдо убеден в тази гледна точка, затова чакам с голямо нетърпение и съм сигурен, че сериалът ще бъде едно наистина забележително преживяване“.
В допълнение Лиу Цъсин оцени, че китайската серийна адаптация Трите тела, която излезе по-рано тази година, е много силна от страна на актьорската игра, но неин основен недостатък е, че се движи много плътно по текста. „Кино творците трябва да си позволят много повече свобода, защото самото кино предполага една по-свободна визуализация“, завърши той, като подчерта, че и обратният подход може да даде не особено добър резултат: „Екранизацията на другата ми творба, Странстващата земя, няма почти никаква връзка с това, което аз съм написал. Въпреки това според мен визуалните изкуства са много благодатни за представяне на темите на научната фантастика“.
Софийският фестивал на науката продължава до 14 май. Какви са другите акценти в програмата, четем тук.
