Незабравените читалища на София

Една изложба на Програмата, част от цикъла Невидима София

Годината е далечната 1848-а. Над една от стаите на ломско класно училище за пръв път се издига табела с чисто нова, невиждана досега дума: „Читалище“. Както личи от корена на новосъздадения термин, идеята на помещението е ученици от горните класове да се събират, за да четат заедно и да помагат на по-малките. Основоположникът на тази инициатива, даскал Кръстьо Пишурката, няма представа, че току-що е дал началото на едно от най-устойчивите и значими институции в родната просвета.

Оттам нататък събитията се търкулват надолу по склона на историята с невероятна бързина – през 1856 година е основано първото същинско читалище в град Свищов, в което се помещават над 800 книги. Читалищата започват да никнат навсякъде из тогава все още формално несъществуващата България и създават среда, в която хората не само да потъват в реките на словото, но и да развиват своето все по-ярко национално самосъзнание.

След време читалищата придобиват собствени сгради, разширяват дейността си, като добавят театрални сцени и богата културна програма, между стените им ехтят звуци на духови оркестри и любителски актьорски състави, а стихове докосват сърцата на нови читатели.

Пристъпваме напред – годината е 2024-а и Програмата продължава серията си Невидима София с изложбата Незабравените читалища на София от 13 до 19 септември в двора на читалище Алеко Константинов 1897 на улица Оборище 73. Чрез фотографската серия на Александър Станишев и Ивелина Димчева обръщаме специално внимание на тези културни островчета, разпръснати из столицата, както и на светлите личности, отговорни за тяхното съществуване и развитие.

Днес читалищата са повече на брой от пощенските станции в страната и продължават да се стремят да поддържат родните културни традиции и ценности, предоставяйки ги на широк диапазон от различни публики – от ентусиасти до литератори и артисти.

Тук обаче е моментът да се запитаме кога за последно кракът ни е стъпвал на територията на някое от тези убежища на словото и изкуствата. Още в началото на миналия век с появата на народен театър, опера, галерии, библиотеки и университети съдбата на читалищата е поставена на карта. Нуждата от тях е донякъде подценявана и днес, което създава нови препятствия пред и без това несигурното им бъдеще. Взимайки предвид, че финансирането и поддръжката им са съобразени с нуждите на местните общности, обръщаме обектива към тези уникални за България институции и към доблестните съвременни просветители, които стоят зад тяхното управление.

Нека да открехнем вратата и да надникнем: тъмна ламперия, тежки завеси от зелен кадифен плат и, разбира се, купища, купища книги. Отраженията на примигващи лампи потрепват върху гладкия паркет. Въздухът мирише на минало, стари пожълтели страници и мастило. И изведнъж – ясен детски смях и бързи стъпки, двугласът на настройване на инструменти, оживеното бърборене на развълнувана публика от познати лица. Едно общество, подслонено под споделен покрив, изпълва читалището с живот.

За много хора това е единственото достъпно място за себеизразяване чрез изкуство и развитие на голямо разнообразие от културни дейности. Може да се каже, че читалищата са истинска национална гордост не само защото са създадени по време, когато практически не е имало национална държавност, но и понеже са се развивали повече от век и половина и продължават да палят искрата на учението със същия плам. Тяхната роля, освен да поставят основата на гражданско и културно образование на местно ниво, е и да подпомагат връзките между хора от различни поколения, интереси и социален статус.

Животът в читалищата по никакъв начин не е застинал. Напротив, те продължават да насърчават различни културни и образователни инициативи, а по време на изложбата ние осъзнаваме наново ролята си като активни участници в тяхното осъществяване. Читалищата са създадени от хората за хората и единственият авторитет, на който служат, е необходимостта от общуване, грамотност и споделено творчество, присъща на всеки от нас. Неслучайно българските читалища са вписани в регистъра на ЮНЕСКО като „центрове за съхраняване на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство“. Това наследство е постлало пътя на съвременното образование, слоеве традиция, трупани в хода на историята.

И все пак, докато говорим за традиции, не трябва да пренебрегваме и развитието на читалищата в контекста на модерните технологии. На тяхна територия се появяват и киносалони, компютърни зали, езикови и мултимедийни центрове. Именно затова Незабравените читалища на София разглежда тези места и като мост между минало и настояще, а не като заседнали във времето фрагменти от един отминал свят. Всъщност читалищата се оказват мост в много отношения: между различните места и култури, между различните видове изкуство и книжовност, между хората, обединени от общата си жажда за знание, между локалното и глобалното.

Мостове между всички нас.

Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Събитието се осъществява благодарение на Etat Pur, NESCAFÉ® Dolce Gusto®, Casavino и Вода Свобода.