Прозрачно, като самата реалност | Ревю

Абе, да ти кажа честно, тука май никой ни та знай?*

Розен Кренц и Гилберщайн, Розанкрайц и Гилдерец не бе, оффф… Розенкрайс и Гилденстрейн. Добре, просто ония двамата от Хамлет, дето са малко глупави и са и освен глупави и много много умни, но за съжаление са слуги, които изпълняват дълга си, но преди това трябва да разберат защо. Защо джобовете им са пълни само с монети ези и кои са тия джобчета на реалността, от които все изскачат отговори без въпроси? Колко пъти трябва да се изплашиш, че ще си умреш, преди да си умреш, и защо живо тяло в сандък е по-добре от умряло тяло в сандък.

Розенкранц и Гилденстерн са мъртви. От Том Стопард

Човек и добре да живее, все отива на премиера и като ходи, после е добре да пише, пък добре ли ще го напише или не, това явно няма много значение.
Розенкранц и Гилденстерн са мъртви от Toм Стопард е режисьорски дебют на Голямата сцена (Народен театър Иван Вазов) за Боян Крачолов, чийто поглед над театралното доставя на зрителя удоволствие като от това да раздрусваш постоянно пясъчен часовник и да си представяш, че се шегуваш с времето и объркваш всичко, прави те господар на шанса. Втори асистент-режисьор са Олга Недялкова и Елена Костова, а сценографията и костюмите са на Борис Далчев и Михаела Добрева, които са успели с много приказен минимализъм да оформят невидимите коридори на всяка времева линия. Драматург е Мира Тодорова, която остро оперира с езика на актьорите (не само вербално) и според публиката (това, което дочух) била прекалила с вулгарщините, но аз смятам, че си бяха точни, защото, когато ситуацията изисква нещо да ти бъде в задните части, то е глупаво да се преструваш. Ненчо Костов и Пламен Димов влизат в ролята на Р. и Г. и в пламенни емпирични и теоретични опити да предвидят бъдещето достигат до изводи, общовалентни и днес, а именно, че хората са родени с интуиция за смъртта.

Героите преминават през опити да изнамерят интуитивното си знание, да предизвикат средата около себе си да следва сценарий, в който и двамата не разбират как са попаднали. Розенкранц и Гилденстерн умишлено пропускат възможности, след които ги преследват и наддават за собствените си думи с монетите, гарантиращи непреходността на времето и неговата дуалност на присъствие и отсъствие.

По неопределения си път се срещат с трупата актьори, гарантирала смъртта им, група от нискочели оръфляци, бездарни и морално окапали. Групата в състав от Александра Василева, Мартин Димитров, КиреГьоревски, Иван Николов, Димитър Крумов, Александър Тонев, Асен Данков, Стелиан Радев, Явор Вълканов, които попиляват от смях публиката с буфонната си визия и ироничните си коментари. Александра Василева в ролята на тартор прилича на Лисицата от Пинокио, илюстрирани от Марайа. Тяхната игра осъществява и уплътнява цялата идея за историята на второстепенните герои.
Хамлет, Офелия и останалите кралски особи са само ехо, което се отразява от стените на пещерата, в която Р. И Г. викат един към друг за помощ.

Свобода и случайност / невинност и малодушие

Диалозите, които Розенкранц и Гилденстерн разиграват, в повечето случаи един на друг, са наситени с фалшиви и/или абстрактни научни теории, които да оправдаят ситуацията, в която се намират, често да я потвърдят поне два пъти, да успеят да се усъмнят в нея и да се върнат обратно в изходна точка. Чрез безсилните си разсъждения те се опитват привидно да се приближат до разплитането на общата си мистерия, но всъщност се стараят да се отдалечат, защото край винаги има и това е заложено у нас независимо от измерението и тези двама другари го знаят. В преследване на правилните решения героите се превръщат в малодушни съучастници в убийството на свой, демонстрирайки, че не всеки правилен избор (спазване на нарежданията на краля) е добрият избор (морално оправданият). Кога невъзможността за запазване на невинността се превръща в безволие? Все някой има виновен, все някога хората просто си отиват.

И както казва единият, не си спомням кой Рубиройс или Гилгамеш, но беше нещо от този сорт: хората както ги има, и после ги няма. Присъствие и после отсъствие и това е трудното в човешкия случай.