Ваньо от Obscura: Мисията ни е да развиваме българското фотографско общество

Как се прави съвременно списание за фотография в България – разказва неговият създател

Ваньо Димитров е от онези дейни хора, в чиито очи лесно се чете творческият заряд на човек, който рядко остава без идея в главата си. По професия се занимава с дигитален маркетинг, но от 2021 насам фотографията заема водеща роля, превръщайки се от хоби в начин на съществуване. Кадрите на младия фотограф бяха част от дебютната изложба на Програмата – Невидима София, с които той показа своята гледна точка към столицата. Този път разговаряме с Ваньо по повод реализирането на първия печатен брой на неговото списаниe за фотография Obscura.

To е своеобразно надникване в безкрайната фотографска вселена и 138-те страници съдържат както кадри на дебютиращи фотографи, избрани чрез жури, така и задълбочени анализи, интервюта и авторски текстове – категорично не е издание, което между другото да прелистите.

„Там, където не съм бил“ е заглавието на Obscura #1. Как се роди то?

Темата е нашата провокация към всички фотографи, към които насочихме отворената покана – да се опитат да скочат отвъд буквалния смисъл на израза. Той предразполага да бъде погледнато през различни перспективи, а и едновременно е символична препратка към печатния брой – поле, в което всички ние стъпихме за първи път. Гледните точки на четиримата избрани фотографи са коренно различни и тъкмо това беше целта.

Сред темите в броя са както фотографските серии на финалистите, така и авторски текстове и интервюта с личности като Якоб Ауе Собол и Евгения Максимова. Каква е основната мисия на списанието?

Една от водещите ни цели е да представяме прохождащи фотографи (emerging photographers), оттам дойде и идеята за отворената покана към всички творци. Планът ни е във всеки брой да има участници, на които да даваме широко поле за изява, кроим планове за колаборации с чуждестранни платформи, организации и фотографи.

Колко бяха кандидатите и с какво се отличиха четиримата финалисти? Сред тях имаше и чужденец, това означава, че не търсите само български фотографи?

Над 170 човека изпратиха своята работа, този интерес безкрайно ни зарадва. Финалистите изпъкнаха със забележителна защита на фотографиите с текст. Много от авторите изпращаха хубави серии от кадри, но липсваше аргументация и нямаше завършен сторителинг, не се разбираше кое е тяхното „там“, в което не са били. Един от финалистите е от Нигерия, имахме участия и от Сърбия, Турция, Гърция. Не спазваме географски и национални ограничения, отворени сме към всички.

Колко време отне създаването на списанието и кой беше най-предизвикателният момент в процеса?

През 2021 създадох Obscura, провокиран от липсата на българска платформа изцяло посветена на фотографията, която по иновативен начин да образова и обогатява читателите за всичко свързано със света на визуалното изкуство. Без дългосрочни планове създадох сам уебсайта, впоследствие се появи останалата част от екипа, с който заедно развихме платформата. През лятото на 2023 осъзнахме, че моментът за печатнo издание е настъпил. Кандидатствахме за държавно финансиране, одобриха ни и няколко месеца по-късно работата ни оживя на хартия. Процесът беше предизвикателен от началото до края. Нямахме представа колко труден и тромав може да бъде издателският бизнес. Куриране на съдържанието, събиране на материали от авторите, журиране.. работата с печатницата и куп технически детайли. Но всичко това ни даде ценен опит и съм сигурен, че ще сме по-подготвени за следващия брой.

Защо има нужда от Obscura на хартия?

Защото всички имаме нужда от интимността на допира. В случая това е докосването до самата хартия. Дистанцията, която иначе съществува между теб и екрана, тук отсъства. Печатът предполага да се уединиш в някое любимо пространство и да се запознаеш отблизо с нечие творчество. Целта ни е да използваме и експериментираме с различни медийни формати, вече реализирахме първи епизод на Obscura подкаст, имаме и много други хрумвания, като YouTube видеа например. Стъпка по стъпка се надявам да изпълним всичко.

Какво да очакват слушателите от подкаста, в първи епизод гост е емблемата на българската експериментална фотография УША Цонкова. Само утвърдени имена в сферата ли ще каните?

Ще бъде разнообразно. Както добре познати и доказали се имена в света на фотографията, така и изцяло новоизгряващи творци, които има какво да покажат и кажат. Планирали сме разговори и с някои от финалистите в броя.

Кой е кадърът, който те провокира да скочиш в света на фотографията?

Оригиналният подход в документалната фотография ме влюби в медиума. Съществен отпечатък оказа върху мен работата на Нан Голдин, чрез нейния деликатен подход към документалната фотография, усетих трайното въздействие, което тя е в състояние да ти причини. Борис Михайлов е друг любим творец, който ме запали от пръв поглед.

Какво е посланието, което се надяваш да открие читателят на Obscura?

То се припокрива до известна степен и с темата на броя – “Там, където не съм бил”. С избора на темите и разнообразните фотографии в различни стилове искаме да провокираме и вдъхновим читателите ни мислено да се пренесат в свое собствено пространство, някъде далеч от познатата действителност.. и, разбира се, тези от тях, които снимат – да започнат смело да експериментират с фотографския си подход.

Как фотографията променя облика на света ни, такъв какъвто го познаваме?

Ще цитирам един от авторите на Obscura, Александрина Мавродиева, която за мен най-красноречиво описва силата и ролята на фотографията:

“Фотографиите са повлияли на начина, по който възприемаме не само красотата и грозотата, но също така и традициите, ценностите и нравствените принципи на обществото. Снимките в социалните мрежи се превърнаха в синоним за изграждането на идентичност. Фотографията оформи и продължава да формира нашата визуална култура и по положителен, и по отрицателен начин. Както бе споменато, тя може да действа като историческо и културно доказателство, което проследява и документира промените в нашето общество във времето. Но нейната най-магична сила е може би в способността ѝ да ни отведе навсякъде, да ни заведе на места, на които не сме били.„

Оbscura ще излиза два пъти годишно. Тук можете да поръчате брой #1.