Ваньо Димитров: градът е различен през въображението на фотографа

По случай изложбата Невидима София се срещнахме с редица архитекти, урбанисти и специалисти по темата за опазването на архитектурното наследство на столицата. Дойде време в настоящата рубрика да опознаем и фотографите – участници в експозицията. Първият от артистичните ни събеседници е Ваньо Димитров – маркетинг специалист със собствена дигитална агенция с фокус върху онлайн търговията. Отскоро той отдава свободното си време на документалната фотография, изследвайки социалната реалност и позицията на индивида в механизмите на обществената идеология. Именно затова проницателният поглед към наболели въпроси далеч не му е чужд и Ваньо запечатва въздействащи градски пейзажи с обектива си.

Занимаваш се предимно с документална фотография. Какви истории искаш да разкажеш чрез кадрите си?

Вълнува ме най-вече социалната реалност и емоционалната същност на индивида, поставен в условията на постоянно променяща се среда. В една от почти завършените ми серии изследвам живота, културата и навиците на българското население и незавършения преход от тоталитаризъм към демокрация. В друга пък проследявам и документирам тенденцията на заселване на селските райони с млади хора – техният живот и въздействието им върху заобикалящата ги среда. Тенденция, засилена от COVID-19 пандемията и нарастващото напрежение в големите градове.

Каква е ролята на изкуството в борбата за социална, икономическа, обществена промяна?

Изкуството умело успява да повдигне въпроси и да даде глас на наболели проблеми, но за съжаление не съм убеден, че има силата да променя. Промяната идва от властимащите. 

Какво провокира въображението ти по време на работата по изложбата?

Обиколките ми бяха основно в часове, в които няма движение. Беше пусто и атмосферата успя да ме телепортира в онова време. Град в града.

Как се промени отношението ти към старите сгради на столицата по време на проекта?

Успях да вляза в двора на една от сградите и да надникна през счупен прозорец на друга. Стана ми тъжно колко занемарени и изоставени са. В голяма част от фотографиите ни се виждат олющените фасади или красиви детайли, но душата им остава скрита.

Какво откри в невидимата София, което те изненада най-много?

Винаги са ми правили впечатление старите и рушащи се сгради в София. По време на проекта обаче осъзнах, че те са много повече от това, което съм забелязвал до момента. 

С какво е по-различен градът, когато е пречупен през обектива?

С въображението на фотографа.

Имаш ли любимо софийско кътче? Кое е то?

Женският пазар. Там винаги е непредвидимо и най-добре усещам пулса на народа. Обичам да сядам в една гостилница, май Женски пазар се казваше, и да наблюдавам и слушам заспиващите котараци. Другото място е „кварталът на писателите“ в Лозенец. Там пулсът е друг.

Изкуството е преди всичко съзидателен процес. Как си обясняваш тенденцията ни да рушим, вместо да създаваме?

Липсата на елементарна култура. Не може да очакваме от човек, който си изхвърля бутилката и фаса в близост до някое от рилските езера например, да създава и да търси естетика в заобикалящата го среда.

В много от фотографиите, заснети за проекта, улавяш силуети и фигури на минувачи, които като призраци кръстосват пустите улици. По твои наблюдения вдигат ли хората поглед към старите сгради, забелязват ли ги изобщо? Защо?

Предполагам рядко. Когато те натисне животът, не ти е много до стари сгради.

По традиция Програмата следи и отразява всички актуални експозиции, но този ноември медията влиза в ролята на куратор и предприема мащабна инициатива, посветена на архитектурното наследство в столицата.

Непреодолимият поток на времето неизменно носи в себе си идеята за новото начало, но заедно с нея обезателно и концепцията за мимолетност, разруха и загуба. В изложбата на Програмата – Невидима София обаче времето застива между минало и настояще и открехва прозорец към едно често пренебрегвано лице на града. Това лице ни се усмихва от фасадите на архитектурните съкровища на София – сгради, построени между Освобождението и Втората световна война. Макар потънали в забрава, те отварят портал към отминали епохи и между „бръчките“ на пукнатините в мазилката си ни намигат, припомняйки ни стойността на културната памет и слоевете история, които се крият под повърхността.

От 27 ноември до 7 декември в галерията на открито пред Народния театър Иван Вазов разглеждаме черно-бели фотографии на красивите, но рушащи се сгради – еталони за изящество и култура, пречупени през артистичния обектив на различни по стил и индивидуалност фотографи. В експозицията присъстват творби от Бони Бонев, Георги Величков, Ваньо Димитров, Никола Николов и Георги Андинов, създадени специално за изложбата.

Проектът Невидима София е powered by Samsung.

Част от кадрите са заснети #withGalaxyS23 Ultra.